Поддържането на дистанция е голямо изкуство, в което хич не ме бива. Затова и кола не карам. Но и с хората не знам съвсем как. Трябва разсъдливост, да си винаги нащрек малко и най-вече трябва да не искаш да се удариш в другия, нали така? Обаче, когато става въпрос за любов, не за коли, ти искаш да се удариш в другия и никаква дистанция не ти се спазва, бога ми. Обаче не можеш да си смениш самоличността и в следсекс реалността да си някакъв железен професионалист, който все едно нито лук ял, нито секс правил. Вие можете ли го това? Аз не. Пробвала съм и не става. И ме е страх да опитам пак. Понеже имам какво да губя, а точно сега не ми се губи нищо. Точно сега искам да имам всичко, което имам.

Животът е кратък, сексът – също, обаче интуицията ми подсказва, че този път няма да мина между капките. Реших какво да правя. Ще си изтръгна сърцето от гърдите и ще се откажа от пола си за тези шест месеца. Така де, хората си сменят пола за цял живот, аз тук за едни шест месеца да не мога да се откажа от него! Ще дишам дълбоко и за първи път в живота си ще постъпя както трябва – отговорно, сериозно и разумно. Ще бъда отговорна, сериозна и разумна. И железен професионалист. Няма да забърквам каши, няма да взимам таксита през нощта – в едната посока, после в другата, да се разболявам, да се държа като луда, да лъжа, да съм много нещастна, да съм адски щастлива, да не спя до сутринта, да не спя въобще… И да знам, че всичко това ще свърши. По-рано, по-късно, някога… Изобщо как съм преживяла тази шепа влюбвания, които съм преживяла, как съм оцеляла, оцеляла ли съм? Сто процента е по-лесно да не се влюбваш. И по-здравословно, със сигурност.

Финалната сцена на пиесата „Много ум за нищо“.

Как сте? Добре си живеете, гледам. Едно влюбване по никое време? – пита ме любезно сервитьорът в бара. Самата съдба го изпраща да ме почерпи „едно влюбване“ и да ме пробва влязъл ли ми е поне малко ум в главата.
Ааа, не, не, мерси! – отговарям му аз и обръщам поглед на другата страна, за да не прочете истината в очите ми.

И се моля в деня, в който изтръгнатото ми сърце реши да ме съди, съдебните заседатели в залата поне да се опитат да ме разберат. И дано ми бъде простено.