Thirty Seconds To Mars е авантюра, която започва в живота на Джаред Лето и брат му Шанън през 1998 г. Това е време, в което Джаред набира скорост в кариерата си на актьор с ролята във филма „Реквием за една мечта“ и от три години са гаджета с Камерън Диас, докато брат му Шанън има сериозни проблеми с наркотиците. „Музиката спаси живота на брат ми – споделял е Джаред. – Той избра между нея и затвора. Всъщност тя спаси и двама ни. Ние я умеехме от малки. Шанън барабанеше по тенджери и тигани, а аз свирех на счупено пиано, купено на старо.“

Името на групата им е вдъхновено от статия на харвардски професор, според която Земята е на 30 секунди път от Марс. 25 години по-късно след турне, регистрирано като най-дълго в Книгата за рекордите на Гинес, над 42 музикални награди от 65 номинации в най-големите класации и албум с обложка на Деймиън Хърст, вече е факт шестият им поред албум – It’s The End Of The World But It’s A Beautiful Day (Настъпи краят на света, но денят е прекрасен).
Ето какво споделя за него носителят на „Оскар“ и фантастичен актьор и музикант Джаред Лето пред журналиста Марк Мюленброк. Интервюто е предоставено ексклузивно от „Вирджиния Рекърдс“.

Албумът ви „Настъпи краят на света, но денят е прекрасен“ е правен по време на локдауна във връзка с COVID 19. Как се отрази това на творческия ви процес?

За мен и брат ми случващото се имаше и обратна страна. За първи път от детството ни насам имахме възможност да общуваме толкова. И си дадохме сметка, че това поражда чувство за стабилност, за която не сме осъзнавали, че ни липсва. Локдаунът се оказа здравословен за нас по много начини. Беше време да се захванем за работа и да бъдем продуктивни. Имам чувството, че спечелих допълнителна година живот. Пишехме, препращахме си песни. Шанън – от Сиатъл, аз бях в Невада. Много продуктивен период. Написахме около 100 песни. Единадесет от тях останаха в албума.

Беше адски трудно да решим кои да са те. Първоначално ни вдъхнови изолацията. След това ни стана интересно да изследваме и други страни на преживяването COVID, през което всички преминаваха. Сред тях бяха и връщането в света, и постигането на цели при привидно непреодолимите препятствия, пред които светът беше изправен. Ще чуете всичко това в албума. Той е и много личен, много емоционален, албум за мечти, надежди, стремежи, за разбито сърце. Има от всичко по малко, по нещо за всеки. Имаме чувството, че Thirty Seconds to Mars е съвсем нова група, сякаш отново сме в началото. Вълнуващо е да се чувстваш така след шест албума.

Thirty Seconds to Mars е общ проект с брат ти Шанън. Винаги ли сте били креативни заедно, дори като деца?

Любовта на двама ни към изкуствата, фотографията, музиката, киното и рисуването е благодарение на майка ни. В It’s The End Of The World But It’s A Beautiful Day Шанън има основна роля като продуцент, музикант и в оформянето на албума. Преди аз правех това, но не оставайте с погрешно впечатление, от самото начало групата е наш общ проект – на мен и на Шанън. Thirty Seconds to Mars нямаше да съществува, ако не бяхме братя. Можеше и да не сме още братя, ако не беше Thirty Seconds to Mars. Никога не сме допускали други хора в този проект и е хубаво, че... стигнахме до шести албум и продължаваме да работим. Истинска благословия е, подарък!

Thirty Seconds to Mars съществува от 25 години. Вярвали ли сте, че ще стигнете толкова далеч?

Когато се забавляваш, времето лети. Не съм си представял, че ще сътворим и един албум, камо ли шест. Продължаваме да правим и концерти, и музика, и да сме вдъхновени. Новият ни албум е като разговор с времето, в което живеем, и е много модерен. И стана точно такъв, какъвто искахме. Звучи свежо и живо, не като правен от група, вкопчена в едно и също звучене. Звучи като нас самите и това е много приятно.

Как би описал звученето му в сравнение с предишните ви албуми?

Звучи и като тях, и като изследване на много нови територии. Още от деца имахме разнообразни музикални интереси. Двамата с Шанън отраснахме с Led Zeppelin и хардрок. Аз много харесвам класически рок, а брат ми – метъл. Обичахме и The Police, Depeche Mode, The Cure. Бях фен на Duran Duran. Нашата музика сега е шанс да продължим да изследваме нова музика и да не се обвързваме с определен жанр или стил. Продължаваме да свирим старите ни парчета. Те са невероятна част от живота ни. Ценим ги, но е вълнуващо да нарушиш правилата и правим точно това.

Дали в заглавието на албума ви „Настъпи краят на света, но денят е прекрасен“ има оптимизъм, или песимизъм?

За мен е оптимистично. И провокативно. Надявам се да накара хората да се замислят и да провокира разговори. На моменти звучи като че ли всички сме изправени пред предстояща гибел, но ако просто се разходим навън, можем да видим, че светът е красив.