Страстен почитател си  на Паоло Сорентино, който използва много често личния си живот, опит, преживявания в сюжета на филмите си. Колко биографичен е текстът „Боже мой“?

Оказа се, че това е историята, която винаги съм искала да разкажа, но чак сега събрах сили. Мисля, че със зрителите ще можем да изпием по питие след спектакъла – като с добри приятели. Толкова е лична. А със Стоян и Христо сме като от „Двама мъже и половина“. Половината мъж съм аз.

Баща ти е много важна фигура в живота ти. Силно проявил се герой в някои текстове и живеещ под сянката на спомените в други – каква следа усещаш, че остави у теб като артист и пишещ човек?

Писането ми помогна да го доизмисля като образ и да изживея всичко онова, което не успя да ни се случи. Поне не в тази реалност, но нима нямаме право да създаваме наша, собствена такава? След написването на „Боже мой“ аз спрях да му се сърдя. Отне ми 21 години тъга, но успях. Усещам, че животът ми започва сега.

Какво има зад кулисите на личния живот на Теа?

Доста меланхолия и притеснение. Дали всичко ще бъде наред, дали ще ми се получи, дали всички ще сме добре, дали съм взела достатъчно от миналото, което никога няма да се върне. Ей такива, тревожни мисли. Но, от друга страна, има безмерно щастие, любов, страхотно, все по-голямо семейство и приятели, с които, знам, ще остареем заедно, все така между София и Варна.

БЛИЦ

Събуждам се с мъка. Сутрините не са ми никак любими. Но през последните четири години живея с едно малко момиче, което се буди по-трудно и от мен. И с един ранобуден мъж, който ми прави кафе, за да не припадна.

Никога не чета книга от телефон или електронен четец. Обичам технологиите, но искам да взема молив и да подчертавам, да подчертавам...

Открадната красота е моето лично време, което все повече се стопява, но периодът е такъв. Аз съм добър крадец на мигове и понякога ми стига да погледна улицата ни в златния час на деня, за да си „взема“ момент. Разбира се, бих прекарала часове наред лице в лице с морето. Там живеят и откраднатата, и великата красота.

Малката ми тайна се крие в самоиронията и понякога черното чувство за хумор.  

В дамската ми чанта никога не може да се намерят типично женските неща – аз рядко се гримирам, никога нямам кърпички например, такива, чисто женски работи. Вече съм на 30 и може би трябва да спра да мисля, че съм на 16, но така се чувствам. Като на 16, но по-готина. За сметка на това винаги имам пясък в чантата – нищо, че съм в София.

Моята дъщеря Кая е океан.

Не си спестявам удоволствията. Аз съм Телец и обичам всичко красиво и вкусно. Работя от много малка и винаги давам парите си за неща, от които ще имам спомени. Мечтая да сме здрави и да пътуваме.

Живея за всеки момент. Преди не беше така. Винаги чаках нещо. Но времето започна да се изплъзва плашещо бързо и разбрах, че всичко така желано е вече тук и е време да му се насладя.