Има ли техники за самопомощ за облекчаването на психологическите симптоми по време на менопауза?

Много жени трудно стигат до психолог. Най-добрата техника според мен е честното и добронамерено към себе осмисляне на своите чувства и състояния. Винаги съм била резервирана към техниките, първо, защото това, което помага на един човек, може да бъде напълно неприложимо за друг, и най-вече защото зад техниките може да се крие един опит да се потулват нещата. Ако жената усеща раздразнение например, то за него има причина – има нещо, което се нуждае от осъзнаване и вероятно от промяна. Да използваме техника, с която да разсейваме едно често появяващо се неприятно чувство, означава да пренебрегнем една истина за себе си, която нещо ни казва.

С очакването, че физиологичните промени по време на менопаузата имат силно влияние върху емоционалното състояние на жената, рискуваме да посочим погрешна причина за негативните чувства, които могат да имат съвсем други източници. Макар и подвластни на определени физиологични промени, емоционалните реакции на човека никога не са случайни, безпричинни и безразборни. Да се опитаме да разберем какво стои зад преживяването ни и от какво се нуждаем, когато не се чувстваме добре, мисля, че е най-добрият начин да разберем и как да си помогнем.

Да – жената да не губи интерес към себе си. Емоционалният заряд, натрупан около психичното преживяване за промяната от настъпването на менопаузата, който вероятно стои зад обострената чувствителност на жената, може да бъде насочен към различни градивни посоки, като например целенасочена грижа за здравето, красотата, елегантността, саморазвитието и т.н. Здравето не е константно, нито безупречно състояние, определящо се от един или друг фактор. То е форма на запазване на психичното и телесно равновесие и комфорт. При по-голяма отговорност към себе си това може да бъде ясно дефинирана цел за една жена.

Има ли разлика в говоренето за менопаузата? Преди години произнасяхме думата „менструация“ тихичко, сякаш е нещо срамно. След това същото се наблюдаваше и за думата „менопауза“. Как е днес?

Ето, Vichy говори за менопаузата! Дори фактът, че с вас я обсъждаме, също показва, че вече има повече свобода. Друг е въпросът дали свободата в говоренето е и свобода в мисленето. Ако преди менопаузата е била деликатна за открито обсъждане тема, в качеството си на нещо, свързано с интимността, респективно сексуалността на жената, то днес по-скоро може да предизвиква смущение поради аналогията ѝ с остаряването и залеза на активния живот. Ако преди срамна беше сексуалността, то срамното днес е по някаква причина да не си „във форма“.

Менопаузата в офиса – как работещата жена да съхрани самочувствието си, без да се потиска или страхува от „дискриминация“?

Мисля, че да говорим за същинска дискриминация по отношение на менопаузата е неоснователно. Менопаузата е предполагаема, тя не е видима или открито поставена. Когато виждаме една жена, не мислим дали тя е в менопауза, или не. Ние се отнасяме към това, което идва от нея към нас, към това, което тя е и показва. Човешкото същество и усещането за него е сложна цялост, която не може да бъде сведена до отделни характеристики. Най-малкото – до наличието или отсъствието менструален цикъл!

Ако обаче жената започне да приема менопаузата като неприятна своя характеристика, с която се идентифицира, това може да доведе до така да се каже автостигматизация, която вторично да даде отражение върху отношението на околните. Но при нормални условия не бих могла да си представя стигматизация сама по себе си по този повод. Ако една жена има подобно усещане, мисля, че е добре да помисли дали то не е просто отражение нa нейните собствени чувства.