И целият род гледа към теб.

Да. И наследникът съответно е моя задача и отговорност. Джеки много, много мечтаеше това да се случи. Първата ми мисъл, когато си отиде, беше колко ми е мъчно, че се разминаха с бебето, и то за няколко месеца. Всички изживяваме смъртта му като голяма загуба. Казват, че на сто години на човек му е време, но когато ти е близък, времето никога не е дошло. Джеки много обичаше да се шегува с евреина, който твърдял – трябва да живея до 120, а не да си отида на 119, защото ще кажат: „Ех! Отиде си без време!“. До последно беше абсолютно с ума си, с буден дух. Само два дни се залежа. И е хубаво, че така кротко и безболезнено се случи преходът по „пътя му към храма“. От друга страна, много хора, с които си говоря, ми обръщат внимание, че има нещо символно в това. Някой си отива, нов живот идва, един освобождава място за друг. Това е кръговратът на живота.

С какво най-много ще ти липсва?

Голямото му сърце и чувството му за хумор, което може би е най-важният признак за интелигентност. Беше сърцат, човеколюбив, емпатичен, изпълнен с любов към хората и със желание да помогне на абсолютно всеки, дори на непознат. Непримиримостта му много пъти го правеше труден за разбиране и неудобен. Беше непримирим в борбата си за справедливост, за запазване на хуманните ценности, за уважение между етническите групи, за паметта за Холокоста. И за нас, и за голяма част от обществото е като пътеводна светлина, като звънарното пред трамвая, както казваше той, което показва пътя през мъглата.

Ходех му на гости почти всяка седмица и му съобщих, че съм бременна, когато бях абсолютно сигурна, че всичко е наред с бременността и бебето. И той много се зарадва. Джеки е патриархът в семейството. С него се равняваме всички.

Къде ще раждаш?

В болница „Надежда“. И съм благодарна на доктор Стаменов, и на клиниката, която намирам за една от най-адекватните в България не само за процеса на забременяване, но и цялото проследяване на бременността, през което минах дотук, плюс възможностите за раждане. Там има всички удобства и огромен ресурс от технически възможности – добра лаборатория, добри ембриолози и биолози, чудесни акушери и т.н. Обслужването е на изключително ниво. И въпреки че посещението в кабинета на доктор Стаменов е в рамките на три минути и аз винаги си забравям въпросите от притеснение, през целия процес усещах неговата подкрепа и вяра, че всичко ще е наред. Сега за самото раждане ще потърся подкрепата на съпругата му Надежда, която има 30 години опит като акушерка. Прави ми много добро впечатление, че толерират всички видове раждане и естествения процес, като в същото време впрягат целия ресурс от знания на науката и медицината в негова помощ.

Важно е да кажем, че самата инвитро процедура е изключително щадяща. И през нея може да се мине, без да те отскубва от ежедневието ти, от работата ти. Проблемът е по-скоро психологически, заради очакването, заради това тропане с краче – искам, искам, искам. Невинаги, като кажеш: Искам, искам, съдбата ти казва: Ето ти. Понякога казва: Не може. Стой мирна! В крайна сметка аз забременях в първия момент, в който се разсеях и забравих да тропам с крак, че искам. Човек трябва просто да знае какво иска, да работи за него, но без да го прави на всяка цена.

Какво ти е интересно от това, което учите в училището за родители?

Всичко, защото ми е ново, а ми е важно да знам как да се грижа за бебето. И двамата с баща му ходим на различни курсове, четем литература, има и видеоматериали онлайн. Много се вълнуваме. Смятам за изключително важно един родител да е подготвен. Особено когато става въпрос за появата на човешко същество, което зависи изцяло от теб и е напълно безпомощно, изключително мъничко, уязвимо, което трябва хем да пазиш, хем да отглеждаш, хем да възпитаваш, хем да превърнеш в човек, хем да обичаш, хем да не разглезиш.

Важно е, за да се ориентираш каква майка си, какво те чака, каква трансформация се случва на тялото при раждането, как да облекчиш раждането, как да се подготвиш за него, какво е важно, особено в първите дни, когато бебето идва в къщата.

На какво ти е важно да възпиташ детето си?

Искам да е добър човек на първо място. Надявам се да расте свободен, смел, любопитен и да прегърне света и хората около себе си с любов и емпатия. Да умее да дава и да се отдава, да развива критичното си мислене и да има силен дух. И някак ако нещо зависи от мен, моля се да има късмет.

Каква майка би искала да бъдеш?

Не бих искала и няма да съм от обсебените от детето си майки, които не дават да падне косъм от главата му, внимават да живее в стерилна среда или проектират върху него собствените си амбиции и мечти. Аз съм свободолюбива и бих искала да дам на детето ми максималната свобода да се развие в собствената си посока, да развие това, което му е присъщо и си е негово. Искам да съм майка, която го уважава като човек, уважава и емоциите, и желанията му.
Със сигурност ще съм отдадена. Аз по принцип съм такъв човек. Посвещавам се на всяко нещо, което ми е важно – на работата ми, на семейството ми, на каузи, идеи, на кучето ми. Така ще съм посветена и на детето. Представям си го като някаква много голяма и неописуема любов, по-голяма от всичко. Желанието ми е да се разбираме и да сме близки.

Дали таткото е наясно, че ще има по-голяма любов?

Не знам дали ще е по-голяма. Не мисля, че може да съществува сравнение кого обичаш повече, особено когато става въпрос за дете. Любовта към него е различна. Може би чисто инстинктивно е най-голямата, защото то по някакъв начин е твоя проекция. Не мисля, че е сравнима с любовта в двойката.

Ще допускаш ли майка ти и майката на Ангел да ти помагат?

Аз обожавах моята баба Жаклин и смятам, че бабите са нещо много хубаво в живота на децата. Не знам дали даже майката обича детето толкова. Да не говорим, че имам и физическа необходимост от помощ-
та им. Разчитам изключително много на бабите. И те са готови и чакат.

Доколко мотото на „Синелибри“ е свързано със собствения ти живот? Миналата година например беше „Преоткритото време“.

Винаги е свързано, аз го измислям. „Преоткритото време“ беше мотото на фестивала в първата година след ковид. Освен че в обществото имаше усещане за ново начало и момент на равносметка, аз самата по време на ковид станах на 40 и осъзнах и съзряването, и остаряването, и че някои неща са безвъзвратно отминали и вече никога няма да съм същата. Че животът върви само в една посока. Младостта ми беше бурна с цялата ѝ небрежност, в която смяташ, че всичко ти е простено, че си безсмъртен. Чак на 40 като че ли се разделих с тази идея. Тогава и баба ми, с която бях много близка и на която съм кръстена, почина. Случиха се и други неща, които ми помогнаха да разбера, че вече съм в друг период на живота си. Това дойде след „ада“ и „чистилището“ на ковидното време, когато първо „възпитавахме чувствата си“, а после търсехме и божественото, и комедийното в „божествената комедия“ на живота. Сега е време за „метаморфози“.

И такова е мотото на „Синелибри“ тази есен. Кое е за теб най-вълнуващото в предстоящия фестивал?

Че ще го посрещам с бебе. Досега ме майтапеха, че той е любимото ми дете, но през октомври ще са вече две. Фестивалът ще продължи да бъде една от големите ми любови и ще продължа да му посвещавам изключително много от времето си с идеята всичко да е изпипано до последния детайл, цялата програма да е направена така, че да не разочарова никой зрител. Организацията да е на супер ниво, да има изключително много и интересни разнообразни и допълнителни събития и принадена стойност към филмите или към книгите. Идеята за метаморфозата е алюзия за метаморфозата на книгите в киното и е взета от едноименната новела на Кафка по случай 140 години от рождението му.

Иначе тази година имаме много любопитни събития. За първи път президент на журито ще бъде холивудска звезда – Уилям Болдуин. За първи път в България ще бъдат излъчени новите филми на Йоргос Лантимос, Роман Полански, Бертран Бонело, Ави Нешер, Сеск Гай, Мартин Скорсезе, Франсоа Озон, Вим Вендерс и много други. Ще видим звезди като Ема Стоун, Леа Сейду, Виржини Ефира, Жулиет Бинош, Франц Роговски, Серджо Кастелито, Тони Сервило, Джон Малкович, Фани Ардан, Жан Дюжарден, Моника Белучи, Марион Котияр и други. Ще отбележим 140 години Франц Кафка, 90 години Роман Полански, 100 години Дисни, 100 години Итало Калвино, 35 години от първото излъчване на „Барон Мюнхаузен“. Програмата съдържа основен конкурс, документален конкурс, късометражен конкурс, биографично кино, паралелни акценти, кино за деца и т.н. Ще има специален панел „Кино с кауза“, посветен на теми като борбата с домашното насилие, борбата с антисемитизма, екологията, превенцията за рака на гърдата, ЛГБТ дискриминацията и др. Ще говорим за писатели като Кафка, Умберто Еко, Самюел Бекет, Итало Калвино, Данте Алигиери. Ще има образователни панели, модна вечер, стендъп комедия, филмов пърформънс, театрално представление, събития за деца и какво ли още не. Очакват ви 23 дена кино-литературни пиршества за всички сетива!

На 1 септември Жаки Вагенщайн роди Раян, 4.200 кг. В името му са кодирани раят и букви от имената на най-близките му.