Жаки Вагенщайн седи зад голямото си бяло бюро на втория етаж на Casa Libri. Офисът ù е абсолютно бял – бели са столовете, рафтовете с книги, канапето, на което я изчаквам. И всичко наоколо създава усещането за съвършен ред и чистота. Самата тя е без грим, облечена е със слънчево жълта рокля по тялото, която описва елегантния ù силует и бременния ù корем и подчертава шоколадовия тен. В излъчването ù има нежност, вътрешна усмивка и спокойствие, въпреки бързите жестове, с които довършва имейли, говори по телефона, раздава задачи и проверява дали други са изпълнени.

В края на август е терминът ѝ. Шегува се, че вероятно и напът за болницата ще продължава да работи. Заедно с работата за издателство „Колибри“ с екипа ѝ подготвят и предстоящия през октомври фестивал „Синелибри“, уникален на световно ниво с фокуса си да представя филми, базирани на литературна основа. И изключително качествен в селекцията на майсторски заглавия, абсолютни бижута за вкуса на всеки киноман.

„Синелибри“, както е известно, е идея на Жаки, която доведе в България фигури от света на литературата и киното като Маргарет Мацантини, Серджо Кастелито, Дъглас Кенеди, Херман Кох, Кристоф Ламбер. Тази есен предстоят още по-интересни гости и филми от А-листата на водещите световни кинофестивали.

Животът на Жаки е много интересен. От семейната ѝ среда като дъщеря на Раймонд Вагенщайн и внучка на Анжел Вагенщайн, през образованието ѝ в Сорбоната, където е завършила културология и филология и е направила докторат по европеистика, до годините ѝ в Париж и във Виена. В него има епизоди като разговори на кафе с Бернар Вербер в Париж, следобедна бира с Давид Фоенкинос във Варна, спасяване на Фредерик Бегбеде от фенове или пътуване в трамвай с Вим Вендерс. Обиколила е четири континента за 40 дни с малък куфар. И както признава в интервюта, специализирана е в тежък работохолизъм и качествено разпускане.

Говорим за промяната, която ѝ предстои, за бебето, което е напът.

Усещам го през цялото време – споделя Жаки, – как хълца, как се върти, как подритва сладко. Прекрасно е това чувство за завършеност и че всичко, което обичаш и искаш, е в теб. Да имам дете е едно от най-съкровените ми желания, мечта едновременно за любов и за смисъл. Майчинският ми инстинкт много отдавна проговори в мен и нуждата да ми се случи беше като нуждата ми от въздух.

Кога усети, че искаш да имаш дете?

Преди повече от десет години, но все се отлагаше или не се получаваше. Имала съм и успешни опити да се случи по естествен път, които се провалиха заради сложни отношения с партньора, довели до края на връзката ни. На няколко пъти съдбата ми каза – Не! Не по този път! Трябва да отбележим и че аз съм много заета. В обществото преобладават стереотипи жените да раждат, докато са млади, вместо да правят кариера. Животът обаче може да се стече по различен начин. И много жени по различни причини да решат да имат дете по-късно. У мен също се загнезди притеснението, че изпускам влака. В един момент се отчаях и реших, че е по-добре да имам дете, отколкото партньор. Аз съм еманципирана жена, постигнала не малко, имам достатъчно възможности, сили, желание, ресурси, и близки около себе си, и приятели. Живея в свободен свят. Все повече жени раждат инвитро. Имам и много приятели еднополови двойки и в България, и в чужбина с деца инвитро. Въпреки предразсъдъците към тази тема у нас аз лично се смятам за космополитен човек с широки възгледи и реших, че мога спокойно да гледам дете сама. Т.е. бях готова на опит с донор, но точно тогава срещнах моя човек и веднага разбрах, че той ще е баща на детето ми.

Вярваш ли, че душите на децата избират родителите си, преди да дойдат?

Разбира се. Аз вярвам, че бебето си ни избра, че това си е моето детенце, детето, което е трябвало да дочакаме, че идва в правилния момент, в който и ние сме готови да го посрещнем като двойка.

С партньора ми искаме да имаме деца почти от самото начало на запознанството ни. Въпреки това съдбата ни принуди да изчакаме отношенията ни да станат по-зрели, а самите ние – по-сприятелени с идеята за дете. Сега сме истински готови да посрещнем новия живот у дома и да му дадем най-доброто.

А кой е бащата?

Казва се Ангел, подобно на дядо ми Анжел. Юрист е. Запознахме се покрай приятелка преди три години. Тогава излизах от нездравословна връзка, не толкова от емоционална, колкото от морална гледна точка. Ангел се появи като светъл лъч. Още първото ми впечатление и усещане беше, че имаме бъдеще заедно, че с него мога да градя. Нещо като любов от пръв поглед, но и много повече, защото това звучи някак вятърничаво и мимолетно, а нашата връзка е от самото начало здравословна и стабилна. Сякаш на чисто човешка основа го видях до себе си в момента, в който се запознах с него. И отношенията ни се случиха естествено. Почти веднага заживяхме заедно, много скоро след това заговорихме за дете.

Какво ви свързва? По какво си приличате?

Според мен това, че сме изключително различни. Той е почти всичко, което аз не съм – по-спокоен, по-благ, по-смирен. Аз съм неспокойна, нетърпелива, темпераментна. И съм убедена, че това прави връзката ни здрава, както и фактът, че сме на едно мнение за важните неща и за посоката, в която да вървим. Имаме сходен морал, сходна ценностна система, сходни представи за това как да си прекарваме свободното време и за важните неща, за световната политика, включително и за това как да си гледаме детето.

Давам си сметка, че макар и с лека бременност, по време на която всеки ден съм на работа и съм пътувала шест пъти със самолет, подкрепата на човека до мен е ключова и на моменти животоспасяваща. С цялата красота на бременеенето и на факта, че в момента в мен има душичка два килограма и половина, която се храни с моя ресурс, тялото и мозъкът ми функционират по различен начин. И ежедневието ми също. Има трудности, за които няма как да си подготвен. Едва сега разбирам защо наричат бременните жени трудни. Наистина е трудно. Бременността не е купон. В този смисъл съм благодарна на съдбата, че до мен има човек, с когото да мина по този път.

Защо пожела да заченеш инвитро?

Реших, че ще се чувствам по-сигурна и спокойна, ако са направени абсолютно всички изследвания на ембриона и ако всичко се случи под лекарско наблюдение. Оттам ни завъртя въртележка, която ни вкара в различен път. Първо, ни забави, второ, процедурите са и психическо изпитание, и са скъпи, без да има по-голяма гаранция от нормалното зачеване. Направихме изследвания. Нямаше проблем, но няколко пъти не се получаваше. После се оказа, че може би има имунна несъвместимост, макар още да не е ясно дали имунната система е фактор при забременяването и при какви обстоятелства има съвместимост, с кого и до каква степен. В крайна сметка забременях, без да имаме отговор защо не е ставало преди и защо се забави. Имаше всякакви странни събития, например като натравянето ми със сурова риба навръх рождения ми ден, броени часове преди пункция.

Поредицата от случки в живота ми на тая тема е изключително странна, те са поне 10, и до една – абсурдни. Все едно все се отлагаше. И въпреки че исках да насиля и забързам нещата, съдбата си беше решила друго.

Сега си давам сметка, че човек не трябва да абсолютизира каквото и да било. И че животът е такъв, какъвто е и трябва да го приемаме, а не да насилваме нещата истерично да се случат, но аз толкова много исках да имам дете, че бях готова на всичко.

Спомена дядо ти Анжел Вагенщайн, светла му памет! Как реагира той, когато разбра, че си бременна?

И той много чакаше, беше и негова мечта и поне от десет години ме ръчкаше да забременявам. Аз съм единственото дете в това неголямо семейство…