Отблизо с Жулиет Бинош

Френската актриса за кулинарията, щастието и новия ù филм „Страсти в кухнята“.

Станислава Айви и Мария Елена Инфантино 21 November 2023

Снимка: getty images/guiliver

 

 

Това, че играеш с бившия си съпруг, има ли значение за химията ви?

Разбира се, ние имаме обща история. В случая използваме думи, написани от друг човек, и казваме неща, за които може би нямаше да имаме смелостта. Беше всъщност страхотно, макар че не бях сигурна как ще се получи, тъй като не сме работили заедно от 25 години.  

Избираш ли ролите си сега по различен начин в сравнение с началото на кариерата си?

Когато си млада актриса, имаш различни нужди и тази за признание е много по-силна. Избирала съм много роли, за да изпробвам нови неща и да влизам в нови светове. Нямам правила за това. Сега имам повече свобода. Например в този филм любовта е толкова специална, не е обичайната. Героите имат много по-сериозен стимул да я изживеят.

А какво е щастие за теб?

Нещо, което не можеш да накараш насила да се появи, по-скоро трябва да му разрешиш да влезе в живота ти. Не всички могат да го открият, тъй като минават през различни изпитания, но истината е, че когато му позволиш, всъщност идва много лесно. Очакванията и илюзиите пречат понякога за това. То е вътре в теб, не е фактор от външния свят. Много обичам да наблюдавам хората около мен – каква е нуждата им, желанието, какво ги кара да се съмняват в себе си, винаги ми е било интересно. Като актьор обичам да ги изследвам и да си дам сметка какво им е важно.

Защо искаше да станеш актриса – това любопитство ли беше причината?

На 14 години гледах първата си пиеса и бях толкова впечатлена и вдъхновена. Емоцията, която тя предизвика у публиката, и тяхното ръкопляскане, ме накараха да си кажа: „Уау, искам да нося такава радост“! На 17 години участвах в пиеса в училище и споделих с майка си, че това е, което искам да правя. И независимо че тя ми каза колко трудно ще бъде, много ми помагаше с подготовката.

Децата ти също споделят любовта ти към киното – допада ли ти това, или предпочиташ да изберат друга професия?

Винаги съм вярвала, че трябва да правят това, което им харесва, и това, което би ме притеснило, е да не изпитват страст към нищо. Животът е трансформация и те и двамата носят пламъка на любопитството.

« предишна страница
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР