Обзавеждането е минималистично елегантно, без да е студено, скъпо, без да се натрапва: лампион със сребърна стойка, красив домашен текстил, голямо бюро, в което всички чекмеджета се заключвали с превъртане само на едно ключе, държано от самия цар, телефон „Сименс“, фин порцелан – същият тих лукс, за който толкова говорим и сега. От кабинета се влиза към спалнята и личната баня на монарха.

А наблизо е киносалонът с отскоро изложената киномашина – технологична глезотия за времето си.

В двореца няма кухня. Храната се приготвяла в съседна сграда и се пренасяла със специални сандъци. Може би, подобно на баща си, и Борис не е обичал миризма на готвено да се носи из помещенията. Или както се говорело – вегетарианката царица Йоанна не искала да помирисва дивечовите аромати, логични за рецептурника в едно ловно стопанство. Тя избягвала да минава и покрай препарираните животни, които и до днес ни гледат от стените на първия етаж. Затова и имала собствен вход в двореца, от който направо се качвала на етажа си.

След 1944 г. ловната резиденция „Кричим“ веднага е припозната от комунистическите управници. Знае се, че Вълко Червенков спял в леглото на царица Йоанна, но понеже бил по-висок, се наложило да удължат постелята. Тодор Живков и Людмила Живкова с удоволствие отсядали тук. Канени са височайши гости – Хо Ши Мин, Фидел Кастро, Йосип Тито, Индира Ганди, иранският шахиншах. Юрий Гагарин засадил атласки кедър и хималайски бор, които днес надхвърлят 20 метра. Резиденцията е открита за граждани отскоро, допреди 5 г. тя си оставала правителствена.

Обиколката ни завършва в оранжерията, създадена като продължение на царската ботаническа колекция. Над 180-те вида цветя и храсти се напояват чрез компютърна система. Тук властват няколко котки, назначени да пазят растенията от мишите набези. И това е единственият разрешен лов в парк „Кричим“, който от 2000 г. е обявен за защитена местност.

Още снимки вижте в галерията ни.