Няколко месеца след обявения в личния ѝ профил във Фейсбук край на брака с втория ѝ съпруг Такис Дретакис, Наталия е все по- и по-красива на снимките, които публикува в социалните мрежи. Първият ѝ брак с българина Делчо Добрев продължи единайсет години. На финала той стана веган, дъновист и духовен учител. Шест месеца след раздялата им сексоложката срещна втория си съпруг Такис. Двамата се ожениха, заживяха в Гърция, роди се синът им Филип, преместиха се в Лондон.

Девет години по-късно са щастливо разведени и, по думите на Наталия, продължават да са близки приятели. „Нагласата да приемаш живота, какъвто е, е важна способност – уверява ме тя. – Щом така се случва, значи така трябва да бъде. Знам, че Вселената се грижи за мен.“

Дали заради това, или заради работливостта на Наталия, тя може да се похвали с 10 издадени книги (две от тях преведени на английски) и според личния ѝ сайт – с 200 000 клиенти и милион последователи в социалните мрежи.

В България Наталия Кобилкина е популярна като сексоложка, но тя е и клиничен психолог, семеен терапевт и констелатор от френската школа на Идрис Лаор. Води обучения за личностно развитие и по собствената ѝ авторска система за гейши, част от която е изучаването на тибетска техника за привличане на чудеса и любов в живота и практики за здравословно изразяване на чувствата и емоциите ни и правилна комуникация с партньора.

Наталия, какво се промени в отношенията ви с Такис и защо решихте да се разделите?

Връзката ни се изчерпа. Усетихме, че не върви, че искаме различни неща, и като осъзнати хора седнахме да поговорим. Разбрахме, че по-скоро предпочитаме да сме много близки приятели и родители на детето, отколкото партньори. Нямаме нужда да бъдем като мъж и жена. Усетихме, че няма защо да продължаваме този брак и че поотделно ще ни е по-добре.

Когато с един човек нямате общи теми и всеки върви в своя посока, когато в отношенията ви няма енергия и желание да правите неща заедно, ако усетиш, че не ти е интересен животът на другия и макар и да го уважаваш и да ти е добър приятел, нямаш нужда да сте заедно, просто не е нужно да продължаваш тези отношения.

Колко време ви отне да вземете решението да се разделите?

Дадохме си няколко месеца да го обмислим и двамата, преговаряхме и в един момент разбрахме, че няма смисъл. Видяхме, че каквото и да правим, нещата не се случват по начина, по който очакваме. И поговорихме как да се разделим, така че да е максимално добре и за нас, и за детето. Направихме план. Съгласихме се по всички точки. Оказа се, че си представяме раздялата по сходен начин. Винаги сме били добър екип. И се получи с лекота.

Дали според теб след подобна криза в отношенията има възможност двама души да останат заедно и да закрепят брака си?

Да, ако го искат и полагат усилия и двамата. Може да помогне и психотерапия. Но не всяка връзка може и трябва да бъде спасена. До развод се стига обикновено ако едната страна не иска да полага усилия и да работи върху себе си. В такава ситуация терапевтът не може да помогне.

Ако има любов обаче и хората са със сходни ценности, могат да бъдат заедно и 50 години, стига да им е добре във връзката. Ако тя не върви, не виждам смисъл да се продължава. И ако е приключила истински, разводът се получава с лекота. Няма драми. Има подкрепа, взаимно уважение и любов. Оставате си добри приятели завинаги. Узрели сте и може да си позволите да се разведете. Ако не може да се разделите финансово или имате проблеми с децата, значи не сте отработили нещо.

Какво е добре една жена да има предвид, преди да реши да се разведе?

Разводът е стратегическа стъпка и изисква подготовка. Четири са нещата, за които една жена трябва да помисли и за които трябва да се е погрижила. На първо място да има самочувствие – да се чувства красива и желана. На второ – да е юридически спокойна, че може да живее там, където иска, че притежава необходимите ѝ документи за това и че може да пътува с детето си. Трето, да е емоционално стабилна, тоест да има неща в живота ѝ, които да я правят щастлива и самодостатъчна. И четвърто – да е финансово независима и да може да осигури  стандарта на мечтите си, без да се отчита на никого какво прави и къде ходи.

Ако ѝ липсва някое от тези неща, е хубаво да остане в отношенията си и да работи по тях. Ако се разведе, разводът ще е свързан с проблеми, лишения и мъчения. Има разлика например между самотна майка и разведена майка.

Какво имаш предвид?

Първата гледа детето си сама и това е много трудно и е предизвикателство. Втората, като мен, има подкрепата на мъжа си. Половината от времето прекарвам със сина ни Филип – водя го на тенис, на детска градина и други неща. С Такис ходят на изложби на коли, на футбол, играят голф. Аз няма как да му партнирам в тези интереси. И за мен остава свободно време – правя семинари, пътувам, имам личен живот, което е великолепно и гениално. Жената има нужда от време за себе си. Хубавото е, че и двамата с Такис сме отдадени 100% на сина ни, когато сме с него, и му даваме много по-качествено отношение от това на много родители към децата им, когато са изморени от работа.

Как му съобщихте решението ви?

Казахме му, че се обичаме много, винаги ще се обичаме и винаги ще го обичаме, че ще пътуваме заедно, ще вечеряме заедно, но ще има две къщи. Аз живея в Лондон, Такис пътува до Гърция и засега отсяда в апартамента, който споделяхме, но ще си наеме друг. Филип е и при двама ни – живее в Лондон и пътува с баща си при баба си. Животът ни на пръв поглед не се е променил толкова много. Ако родителите се разведат правилно, това не е драма и не се превръща в травма за детето. Проблем е, когато се карат и нападат и не му дават да вижда другия.

А твоите родители как го приеха?

Те се промениха през годините. Мислят различно и нямат очакването всичко да се случва на всяка цена. Искат да съм щастлива, без значение с кого съм и по какъв начин. Обичат и мъжа ми и приеха със спокойствие, че така ни е добре. Родителите на Такис се отнесоха по същия начин. Свекърва ми много ме обича. Каза – важното е да сте щастливи, ти винаги ще си ми дъщеря и къщата ми ще е отворена за теб. Винаги ще ти помагам.

Притеснява ли те мисълта как ще намериш партньор на 40 години и с дете?

За моя огромна изненада – абсолютно не. Имам много предложения. Супер много мъже искат и търсят отношения с жени между 40 и 50 години, искат да имат семейства с адекватна жена. 90% от тях са абсолютно окей тя да е с дете. Проблем с това имат егоистите. Адекватните мъже го приемат спокойно, а често и те имат деца. По-странно е на тази възраст да нямат.