Изтанцувай го този живот, човече!*

Илияна Алипиева 12 September 2023

В случаен град, на случайна улица, в една дъждовна вечер, в която дали капките дъжд, или потопената ми в мъка душа оставят мокри вадички по страните на лицето ми, не зная, случаен поглед встрани ме среща като челен удар с рекламен плакат. На него – силует на жена с бял панталон, черна блуза и няколко наниза перли, в косите ù – бели камелии върху бяла пандела, тялото, изпънато като струна, в балетна поза на пръсти, с изящно протегната лява ръка напред, и един слоган: “Come Un Respiro”. „Като дъх.“

Познавам силуета. И двете имена, изписани върху анонса. Нещо трепва под лъжичката. Тъгата, моята скъпа дружка, която ме топли в хладната вечер, увила се около шията ми като пухкава лисича кожа, започва да ме души някак, стяга ме, тежи ми. Досажда ми. Вече зная, не искам да вечерям с нея. Тя ме поглежда изпод вежди, разбира, че ме е изгубила за днес, изсулва се леко по гърба  ми, обидена. Просва се на мокрия тротоар в опит да ме впечатли, но аз съм полетяла вече към дома. След малко ще съм гримирана, соанирана и облечена в черна вечерна дълга рокля. Отивам в операта!

"Come Un Respiro”, „Като дъх“, точно такъв е танцът на Светлана Захарова – изящен, ефирен, филигранен, флуиден, лек, неземен. Примабалерината на Болшой театър и еtoile в Teatro alla Scala е неповторима в представлението, създадено специално за нея. В него тази изключителна актриса пресъздава образа на легендата Коко Шанел, историята на житейското пътуване на жената, завинаги преобърнала света на модата на 20. век, извървяла нелекия път от неизвестна провинциална певица в кабаре до основател на една от най-влиятелните модни къщи.
Ролята приляга на Захарова като втора кожа. Сляла се е с героинята си напълно.

Гледам в захлас любимата ми балерина. Световна звезда, плод на руската традиция в балета, за която може да се говори само в превъзходна форма – класна и ненадмината. Класически балет в първата част на спектакъла върху творби на Хендел – бароковата музика сякаш се лее от тялото на балерината. Втората част е експлозия на страст, синкопирани, експресивни ритми, нерв, огън, стремление, плам. Една непоколебима завоевателка на света, сама създала себе си – в модерен прочит на балетното изкуство. Миговете – божествен еликсир, носят блаженство, топлят дълго, вдъхновяват, учат на красота.

Коко Шанел и балетът… Срещата ѝ с това изкуство ще оформи Коко като визионер. Ще я направи Шанел.
Страстното почитане на Терпсихора, музата на танца, у нея събужда Сергей Дягилев, творчески импресарио на прочутия Ballets Russes. Срещата им ще изиграе фатална роля в личния и творческия път на Коко. Той с вдъхновение и жар разказва на новата си позната за амбициозния си балетен проект „Пролетно тайнство“ (музика на Игор Стравински) и за усилията си да намери финансови поддръжници за него. Впечатлена силно, Шанел предприема първия си патронаж, правейки анонимен подарък на Дягилев (за който се твърди, че е 300 000 франка), с една уговорка – подробности за нейното участие да не се разкриват.

Дягилев е невероятна творческа сила по това време, който работи с най-великите музиканти, хореографи и художници, сред които Мусоргски, Прокофиев, Римски-Корсаков, Дебюси, Сати, Равел, Брак, Де Кирико, Матис, Пикасо, Утрило, Кокто. В този творчески кошер от гении Коко се чувства у дома си. Тя застава непоколебимо на сцената с модата и танца, две изкуства, базирани на движението и ефимерното. Така се ражда плодоносно партньорство между двама души със сродни идеи и една пламенна лична връзка, която ще продължи до кончината на Сергей Дягилев.

Изработването на костюмите за балета “Le Train bleu” („Синият влак“) е повратният момент в светогледа на Коко, който променя концепцията ѝ за женския гардероб и става неин естетически център. Шанел е вдъхновена от танца като движение и метафора на свободата, като език и израз на красотата. Тя създава костюми, които изпреварват времето си десетилетия. Винаги наблюдателната Шанел забелязва при една от последните репетиции, че макар и меки и удобни, нейните костюми все още ограничават движенията.

За пълна симбиоза между тялото и плата тя ги преработва директно върху самите танцьори. В официалния свят на балета тези новаторски костюми са революция. Шанел чува ехото на модата, която иска да предложи на жените: освободено тяло с овладени движения, нова артикулация на женствеността. „Винаги премахвайте, винаги отнемайте. Никога не добавяйте... Нищо не е по-красиво от свободата на тялото...“, казва тя. Философията „по-малкото е повече“ ще определи занапред същината на модната къща Chanel.

Карл Лагерфелд, който три десетилетия бе начело на модна къща Chanel, продължава традицията на грандамата на модата и работи върху множество проекти в Парижката опера. И до днес Chanel е един от патроните на Комеди Франсез.

Не искам магията да свършва. Оставам в залата още дълго след като завесите са пуснати и аплаузите са затихнали. Чуден свят е светът на балета.

А танцът в живота ни…  

Има една култова сцена в „Зорба Гърка“ в романа на Никос Казандзакис, пресъздадена гениално на големия екран от Антъни Куин. Когато целият ти свят се сгромоляса, единствената утеха е танцът. И той танцува най-страстното сиртаки върху пясъка сред останките на току-що срутения проект на живота си.

Танцът е скритият език на душата. С него изразяваме себе си, когато думите не достигат. Радостта, която идва с танца, ни помага да преодолеем скръб, нещастие, тревожност. Нещо повече, той е преводач за нашите сърца. Има преки пътища към щастието и танцът е един от тях. Танцът ни свързва със света по много универсални и лични начини. Задълбочава разбирането ни за другите и за себе си. Дава ни усещане за безметежност. Осигурява ни душевен мир и събужда съзнанието за нашата вътрешна красота. Помага за развитието на самочувствие. Кара ни да се чувстваме по-енергични и ентусиазирани. Провокира мозъка да учи нещата по-бързо, раздвижва въображението ни.

В последно време, ако сте обърнали внимание, има доста реклами в социалните мрежи, които ни агитират да танцуваме за перфектна форма. Фитнес салоните губят все повече своите последователи. Новото е… добре забравеното старо – танцуването. Това е движение, което е с нас, откакто свят светува. Няма самоцелно напрягане на мускули и серии от повторения на скучни анонимни упражнения. Всичко следва естествен ритъм, отразява индивидуалност, има характер, върви с нашето настроение, носи различно удовлетворение.

Танците могат да подобрят нашия тонус, сила и издръжливост. Но най-важното е, че ни носят щастие и ни помагат да се отпуснем и да си починем от монотонността на живота.

Как да танцуваме?

• Запомнете, няма стандарт, танцът не трябва да бъде перфектен – докато сърцето ти е щастливо, можеш да танцуваш.
• Танцът е за всеки и всички – от балетист до чичо, танцуващ на сватба.
• Важно е да знаем, че когато се освободим от себе си в танца, тогава наистина се забавляваме. Винаги танцувайте така, че тялото да се движи свободно в ритъма на музиката.

 

*Цитат от Ивайло Дамянов

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР