И докато си мислех за всичко това вечер след вечер – какво друго да правиш в северозападната пустош през ноември по време на пандемия, след като вече си прочел всички хиляда страници на „Угрюм река“ (онзи гигантски роман на Вячеслав Шишков), освен да седиш до огъня, да се наливаш с вино и да философстваш – пандемията взе, че се изниза. Не ни сложиха дигитални нашийници (само дигитални гривни имаше на някои места, с които да те следят дали си спазваш карантината) и не ни наложиха вечен локдаун. Засега.

Още СЗО не е обявила официално края на пандемията (в деня, в който пиша този текст, 25 април 2023 г., съобщиха, че се готвят да го направят съвсем скоро), и вече ни подхванаха с ИИ и масовото му навлизане в живота ни на всички нива. Вторият етап на великата тренировка явно е това, мисля си.

Имало някакво приложение Replika, разбирам аз. Влизаш в него, регистрираш се и си създаваш AI companion, тоест – компаньон, генериран с помощта на ИИ. Слоганът на приложението е: „Винаги тук, за да слуша или говори! Винаги на твоя страна!“. Компаньонът ти благодари, че си го сътворил и оттам нататък правиш с него каквото си искаш – приятелство, партньорство, любовна връзка, брак…

Можете също така в един момент и да се разведете, да се разделите, дори невинаги по твое желание, може и по негово. Някои хора си правели цели семейства в това приложение – съпруг/съпруга, деца… В процеса на общуването с дигиталното създание ти го моделираш, учиш го, давайки му знак какво ти харесва в начина, по който общува с теб, и какво не. Не е бог знае колко по-различно от живота, понеже и там пада голямо моделиране, за да си паснеш с някого… (Или може би трябваше да кажа: „Не е бот знае колко по-различно от живота…“?) Поредната ни игричка с огъня. Само че дали този път няма много бързо да се превърнем от играчи в играчки?

Непрекъснато чета как ИИ постепенно ще ни вземе хляба от ръцете – ще ни остави без работа, особено в професиите, свързани с прости и повтарящи се дейности, но и творческите били под заплаха. Не съм изненадана – отварям допотопната социална мрежа Фейсбук и виждам, че 90% от постовете са с еднотипно съдържание, а статусите съдържат различни комбинации от около 100-ина думи, като например „прекрасно“ е сред най-изхабените от употреба. Да не говорим за привържениците на определени политически линии. Те са още по-предвидими. Хич не е трудно да ни замени някой бот, ама хич.

От друга страна – нали уж сме изплашени, че ИИ ще ни вземе работата, пък си имам няколко души, които следя с изумление, и виждам, че те за пореден път устояват на страха и продължават да не се преработват. През каквото и да преминава светът – икономически сривове, банкови фалити, пандемии, война, нови технологии – те си вършат работата през куп за грош, колкото да не е без хич, и изобщо не си дават зор.

Какъв изкуствен интелект, какви пет лева, моля ви се! Преди години, след като ни удари финансовата криза от 2008 г., една позната, която имаше два магазина за дрехи – във Великобритания и в България, ми каза, че била много изненадана, че магазинът ѝ в Лондон фалирал заради кризата, а този в София оцелял. Попитала мъжа си англичанин на какво според него се дължи този парадокс – все пак в Лондон има къде-къде по-платежоспособни клиенти, пък и нали – Лондон е. Англичанинът ѝ отговорил, без въобще да се замисли: „Пишеща машина компютърен вирус не я лови“. Човекът веднага прозрял истината.

Ето защо си мисля, че колкото и да сме част от евроатлантическата цивилизация и т.н., все пак за добро и лошо сме пò към дъното ѝ (или към основата, ако ви звучи по-почтително) и тези бури, върлуващи на повърхността, трудно ще повлияят на потъналите ни гемии. С любов го казвам всичко това. С любов и примирение.   

Добрата новина е, че с помощта на ИИ най-после имаме шанса наистина да срещнем принца на бял кон. Няма да го срещнем, ами ще си го създадем – точно такъв, какъвто го искаме. ИИ психолозите и ИИ философите – да, вече има и такива, някои професии явно доста бързо и успешно успяха да се адаптират към новите реалности – направили проучване въз основата на базата данни от приложението Replika, за което стана въпрос по-горе, и установили, че огромна част от потребителите всъщност си създават ИИ компаньони, които са техни дигитални огледални образи.

Не външно, а като темперамент, предпочитания, начин на общуване и т.н.  Потребителите, които били склонни към агресивен език или агресивно общуване, без да искат, създавали такива дигитални същества. В самия процес на комуникация ги формирали като такива. И нещата ескалирали дотам, че в крайна сметка най-често се налагало да ги унищожат. Каквото повикало – такова се обадило. Нищо нечуто или невиждано, нали?

Може би в съвсем близко бъдеще тези ИИ компаньони ще станат триизмерни, холограми и ще можем да се разхождаме с тях навсякъде, да се излежаваме на дивана, да пътуваме заедно и дори да правим секс (това дори ще е първото, със сигурност, понеже сексът, знаете, продава всичко, дори и ИИ, всъщност и в момента има сексботове). В един момент вероятно ще свикнем и с това.

Може би новият тип „инфлуенсъри“ ще бъдат хора, на които ще плащаш авторски права, за да притежаваш холограмния им двойник. Да кажем, искаш холограмно гадже ала Брад Пит, плащаш на оригиналния или на неговите наследници – и готово! Някаква форма на дигитална кукла двойник. Някои казват: ако спре захранването, той/тя ще изчезне. Ама те и истинските изчезват. Често точно тогава, когато имаш най-голяма нужда от тях. Тези поне ще са невинни.

Бъдещето изглежда страшно забавно, няма що! Харесва ли ми? Не знам. На този етап наистина ми звучи като „много ум за нищо“, като поредния сън на човечеството, поредната илюзия… Но какво пък – илюзиите движат света. Винаги е било така. „Направени сме ний от сънища…“ – пише Шекспир в „Ромео и Жулиета“. Между другото, ето един тип, с чиято холограма с радост бих споделила част от живота си, още повече че най-вероятно няма да трябва да му плащам авторски права.

* Bot (съкратено от робот) е автоматизирано приложение, специализиран софтуер, който се използва, за да изпълнява опростени и повтарящи се задачи (или поне така пише в уикипедия).