Помниш ли кога отиде за първи път на театър?

Да. Заведоха ни от училище тумба деца, може би в началните класове. Мисля, че гледах „Магьосникът от Оз“ и се подразних, защото всички в публиката много приказваха. Не ми беше толкова важно да чуя какво се случва на сцената. По-скоро се притеснявах за актьорите. Помня, че мислех – дали сега всички тия деца не им пречат. Мина време. Застанах на сцената. И отговорих на малкото си аз: „Да, пречели сте много!“

Имаше ли ученическа компания?

Не. Бях много дръпната, над нещата, аутсайдер на принципа „другите са зле“. В училище започнах да се интересувам от изкуство и не намирах хора, с които да говоря за това, освен моята приятелка Анна Мария. Тогава играех в театрални школи, ходех на фестивали, на които бях от по-малките. И по-големите ме въвеждаха в света на киното, театъра, музиката, изобразителното изкуство. В училище странях, не се стараех, нямах добри оценки. Не че съм била мързелива и неученолюбива.

Родителите ти как приемаха това?

Май не бяха доволни от лошите ми оценки, но в същото време много са ме подкрепяли. Те са отворени към света хора. Никога не са ме спирали за нищо. И винаги са правили най-доброто за мен. Стимулирали са ме да се развивам в това, което на мен ми е най-интересно дори когато съм била в мои си крайности. И всъщност благодарение на тях аз толкова сериозно и толкова от малка съм се насочила към актьорството.

Те с какво се занимават?

Имат малък бизнес с магазини за риба.

Дано да обичаш риба!

Да! Много!

А как ти хрумна да се занимаваш с актьорство?

Не ми е хрумнало в определен момент. Сякаш винаги съм знаела, че искам това, без да ми е ясно защо. Обичах да правя номера на нашите, да се преструвам, че ми е лошо или че съм припаднала. И непрекъснато ми повтаряха – ей, голяма си актриса. И аз така го приех. После започнах да ходя по актьорски школи.

Какви?

Първо в МОНТФИЗ с преподавател Слав Бойчев. После продължих в школата на Зафир Раджаб и Башар Рахар, където със Зафир започнахме да работим много по-сериозно. С него много се сближихме. Превърна се в мой ментор, в по-голям брат. Възпита вкуса ми. Показа на всички ни какво означава качествено изкуство. Тогава бях 16-17-18-годишна. И в училище от всички предмети съм проявявала интерес може би само към литературата, обичах да чета. Никога не съм си представяла, че ще бъда друга освен актриса.

В интервю казваш, че мечтаеш за ферма със зайчета, крава и кокошки.

Това е единственият план Б, ако не се занимавам с театър и с кино по начина, по който ми харесва. Когато бях по-малка, аз съм от Горубляне, квартал на София, прадядо ми беше още жив и гледаше прасета, кокошки, козички и зайци. Дядо почина и нямаше кой да се грижи за тези животни, но ми остана уютен спомен. И да, план Б е да замина на село, да гледам животни, да се отделя от целия шумен свят. Но още повече бих отишла да живея на морето, да ми е волно. Хем ми се иска да се отделя от целия шум от време на време, хем много ми харесва.