Шест сутринта. Градът спи. В спокойствието на нощта, която си отива, отеква аларма. Надя Иванова, новата водеща на сутрешното токшоу по БНТ „100% будни“, отваря очи и става като войник. Помним я от светското предаване „Елит“, което водеше още като студентка във втори курс в НАТФИЗ, и от телевизионни сериали и театрални постановки на сцената на Народния театър. Екранът и сцената я обичат заради красивото ѝ лице, фигурата на модел, изпъната като струна, хубавия глас и абсолютното ѝ владеене във всеки момент. Надя е ученичка на Стефан Данаилов, с когото е и първото ѝ партньорство на сцена, дъщеря на виолистка и хореограф, учила е художествено слово, рисуване и модерен балет като малка, тренирала волейбол, тенис на маса и баскетбол, по малко. А сега е и майка на двегодишния Георги.

Докато Надя приготвя закуска на сина си и организира случващото се за семейството през деня, в 7.20 ч. в друга част на града се включва първата аларма на Стефан А. Щерев. Още един Стефан, с когото Надя си партнира. Двата му „Икар“-а за съвременен танц и пърформанс са поставени върху един шкаф сред фотография на плаващите мостове на Кристо и картини на Кольо Карамфилов и Валентин Ковачев. Стефан има вкус и усещане за стойността на изкуството. Предпочита да го наричат артист вместо актьор, макар че е и двете със сериозната си биография на сцена и на екран. Погледът му е философски, антропологичен, телесен, експериментален. Той надгражда образованията си, свързани със сценичните изкуства, в Пловдив, Амстердам и Нови Сад и е сред основателите на Театър Студио 4ХС, фестивала „Антистатик“ и Нощта на театрите.

В 8.10 ч. звучи втората аларма на Стефан. На телефона му се изписва: „Тръгни към телевизията“. Третата аларма „Отивай към студиото“ в 9.10 ч.

В 9.20 ч. всеки ден от седмицата започва сутрешното токшоу на БНТ „100% будни“. В един такъв ден през април EVA надникна зад кулисите, за да ви разкаже за двамата сто процента харизматични водещи.

Надя Иванова -100% сбъднати мечти

Надя, как изглежда любимото ти събуждане?

Вкъщи, с усмихнатото личице на сина ми Георги. И това ми е най-милото и най-приятното. Любимо ми е да мога да се събуж-дам, за да се завъртя на другата страна и да продължа да спя.

Колко кафета наброява денят ти?

Доскоро не допивах и едно. В последните месеци, откакто работя активно, доливам в същата голяма чаша с изпитото вкъщи и второ и излизам.

Кои са любимите ти Ти Ви предавания сега и в детството?

Преди    да родя, бях телеман. Телевизорът ми работеше по цял ден. Харесвах куизните игри от типа на „Стани богат“. Вероятно интереса ми към тях възпита „Минута е много“. От детството ми във Видин имам спомени за сръбските анимационни филми. Наричахме ги „църтани“ и не ни беше позволено да ги гледаме непрекъснато. Сега огромният ни телевизор вкъщи е изключен, докато Георги не си легне. Бих искала да задържа момента, в който ще се срещне с всички електронни устройства. Четох, че приучаването към тях забавя развитието на говора у децата и понякога води до затрудняване на способността им да се концентрират. С интензивната смяна на картините малките им мозъчета поемат огромен обем информация, без да възпроизвеждат, не тренират обратната връзка – речта, а това пречи и потиска нормалното им развитие.

Имаш ли любимо лице от екрана?

Радина Червенова е една от жените и телевизионерите, които много, много харесвам.

За кого мислиш, когато мислиш за някого?

В последно време за детето.

Какво е важно за теб в партньорството в живота и в партньорството на екран?

Отговорът ми и за двете е доверието, емпатията и усещането, че можеш да разчиташ.

Отскоро си в „100% будни“. Имало ли е моменти, в които Стефан ти е помагал?

О, изцяло. Познаваме се официално от воденето на една новогодишна програма на БНТ. И продължаваме да се запознаваме и опознаваме. От самото начало той ме пое и ме води като малко дете, много подкрепящ, разбиращ, изключително толерантен. Помага ми ежедневно, ежеминутно пред камерите. „Вадил“ ме е, когато започвам да казвам нещо несъвсем коректно. Въвежда ме в организацията в екипа, в йерархията, в случващото се в телевизията. Изцяло разчитам на него. И ми е много приятно, че се завръщам отново на екран и че ми се сбъдна мечтата да имам партньор. А в лицето на Стефан, поне на този етап, имам прекрасен партньор.

Кога за последен път си имала сценична треска?

Май почти всяка сутрин в различна степен. И се радвам, че е така, защото появата пред хора, занимаването им с това, което сме направили и подготвили, е отговорност и е естествено да се вълнуваш какво ще се случи. Би било безотговорно да нямам пеперуди в стомаха преди която и да било изява.

Как изглеждат уикендите ти и как би искала да изглеждат?

Изглеждат като неуспешен опит за наваксване на несвършеното през седмицата. Много обичам да пътувам и много пътувах доскоро. Била съм на почти всички континенти. Липсва ми и бих искала скоро да можем да го правим цялото семейство, дори през уикенда.

Най-неловкият ти момент?

Често имам такива. Не помня имена и физиономии. Хората ми се сърдят. Трябва да обяснявам, че имам проблем с паметта. Случ-
вало ми се е да си тръгна от бензиностанция, без да си платя. И след това ме издирваха с полицията. (Усмихва се.)

Най-големият ти страх в живота и на екран?

В живота е свързан със здравето и благополучието на близките ми. На екран повечето неща, като да кажа нещо необмислено, са ми се случвали и ми се случват. Май нямам страх, свързан с екрана.

Какво е за теб успехът?

За едни са финансите, за други – семейството и близките им, за трети – професионалната реализация. За мен успял е този, който е намерил мира и баланса за себе си. И се чувства добре в кожата си.

Излизала ли си на среща с почитател?

Май да, но не призна веднага, че е такъв. От друга страна, в нашите среди всички се знаем и в една или друга степен сме си почитатели.

Как те промени майчинството?

Успокои ме. Направи ме по-търпелива, надявам се по-мъдра. И продължава да ме променя. Не знам имаш ли дечица. За мен това е дългогодишна сбъдната мечта. Пожелавам на всеки да се сбъдне голямата му мечта, дори да не е свързана с дете. Няма такова усещане, такова щастие, такъв мир. Като ти се случи нещо толкова голямо, си даваш сметка колко маловажни са другите неща.

Да, това дава център.

Абсолютно. И смисъл на живота.

На Фейсбук страницата ти има много публикации, свързани с благотворителност за деца.

В един период се опитахме да създадем благотворителна организация, свързана с медицината. Не сме я задвижили и може би не е моментът да говоря за нея. Когато става дума за благотворителност, особено за деца, гледам да се включа, да направя каквото мога, но да не се афишира. Освен ако няма нужда популяризирането на дадена фондация или кауза с цел да се наберат повече средства.

Имаш ли съвет от Стефан Данаилов, който остава особено ценен за теб?

Много са. С риск да повторя други негови студенти, той ни изграждаше не само като артисти, но и като хора. Може да си представиш какво значение е имала такава среща за младо момиче като мен, изживяващо културния шок на идването от малкия град в столицата, което никога не си е представяло, че ще го приемат в НАТФИЗ, при това първа, и се среща не просто със своите учители – бъдещи величини, ами и с големия Стефан Данаилов. Не знаех къде се намирам в началото. Тогава ми се случи и „Елит“. Стефан Данаилов много ни помагаше да стоим здраво стъпили на земята, да не се самозабравяме, да не си мислим, че сме постигнали кой знае какво, да си даваме сметка, че все още не сме започнали. Важно беше и това, че много рано започнахме да се движим не просто в НАТФИЗ, а и в коридорите на Народния театър. Не стъпили още на сцена, се завъртяхме сред големите. Стефан Данаилов ни научи да работим и да заслужим всичко, което ни се случва.

Как изглежда животът ти извън телевизията?

Хаос, който се опитвам да подредя – битка, в която съм вечно загубила, защото организацията ми е слабо място. Търча като безумна и съм вечно закъсняла.

Изглеждаш подредена, организирана, прецизна и перфекционист.

Може би сблъсъкът е между хаоса в главата ми и огромната нужда да подредя навън. Непрекъснато съм извън собствения си график. И съм фрик контрол. Опитвам се да работя върху това, с различен успех. По няколко пъти звъня, след като съм излязла от вкъщи, за да проверя дали всичко се е случило, както съм го подредила. Май вече никой не ми обръща внимание. Доскоро настоявах всичко да е под конец, но детето обърна цялата подредба.

Значи е победил малкият Георги.

Като всяко малко дете победи. Мисля, че той ще ме откаже от реда.

Едва ли.