В нощта на Оскарите – същинската част от церемонията по раздаването на наградите реално се случва горе-долу между 3 и 5 ч. сутринта българско време – обикновено заспивам някъде на категорията „поддържаща женска роля“, което си е в самото начало, какво да се лъжем. Този път реших да подходя различно и вместо да чакам раздаването да започне, да ям шоколад и да завиждам на безгрижно хъркащото на пода до мен куче, просто изгледах един от основните претенденти в тазгодишната надпревара, до който до този момент не бях успяла да стигна – „Всичко навсякъде наведнъж“ (Everything Everywhere All at Once).

Ами какво да ви кажа – новият подход подейства! Не само дочаках церемонията и не заспах и за секунда през цялото време, ами и не можах да мигна сигурно една седмица след това. Тоест филмът си го бива доста, не знам какво не му харесвате. Почувствах ободряващото му въздействие върху собствените си клепачи. Неслучайно точно той обра всичките статуетки.

Това, дето не съм мигнала цяла седмица, си е чиста хипербола, естествено. Мигнах. Но какви неща само сънувах!

Трябва да уточня кои филми от Оскаровата надпревара бях вече гледала, преди да заспя в ранните часове на деня, след като церемонията беше приключила и аз геройски бях издържала всички категории, речи, шеги и т.н. – „Баншите от Инишерин“, „Всичко навсякъде наведнъж“, „Тар“, „Китът“, „Елвис“, „Идиотският триъгълник“, „Блондинка“, „Вавилон“. И тъй като ми се наложи да ги изгледам за кратък период от време – за няколко дни преди церемонията, явно бедният ми мозък нещо е изпушил от толкова кино (а едно време поглъщах от три до пет филма на ден на София филм фест!) и е започнал да търси отдушник в сънищата… Можете спокойно да ми дадете оскар за най-добър сън в категория „кошмари“, без да сте проумели каквото и да е от него. Нали не мислите сериозно, че някой е проумял нещо от „Всичко навсякъде наведнъж“, пък ето че му дадоха цели 7 статуетки! Отделни хора дори казаха, че бил много добър.

Та ето какво сънувах. Всичко започна безобидно – със секс с двама мъже. Върви си сексът добре и изведнъж – о, кошмар! – виждам, че пръстите на ръцете на единия мъж всъщност са суджуци. Не, не кренвирши, а истински балкански суджуци! Явно подсъзнанието ми беше побайганьовило сцената с хотдог пръстите от „Всичко навсякъде наведнъж“ и вместо кренвирши ми беше сервирало суджуци. И то в секссцена. Да не говорим, че любовникът ми от съня – този с пръстите-суджуци, другият напълно забравих какво правеше през това време – някак внезапно се превърна в Джон Кенеди. Да, да, същият – 35-ият президент на Щатите. Понеже съм изчела много съновници и отлично знам, че не е на хубаво да сънуваш секс с починал човек, тази информация явно е успяла да си пробие път до подсъзнанието ми, защото то ми тегли един шут и със страшна скорост ме изхвърли от този пространствено-времеви континуум, в който се развива сънят със секса, Кенеди и пръстите-суджуци, и ме изпрати в друга точка от мултивселената.

Спомням си, че това си го казах на глас в съня си: о, явно сега ще отида в друго измерение на мултивселената. И точно така стана, честна дума! Изведнъж се озовах, къде мислите? В Лас Вегас! Седя сред публиката в някаква страхотна зала, а около мен – само азиатци. Всички! Навсякъде! И дори видях Том Ханкс азиатец, Джейми Лий Къртис азиатка и Мария Бакалова и мъжът до нея Валери Григоров (не знам защо и той беше в Лас Вегас, но според мен им е на късмет този сън) – и двамата бяха азиатци! После от сцената започна да звучи великата песен „Are you lonesome tonight…“ на великия Елвис Пресли. „Естествено, че съм самотна, Елвис! – изкрещях аз наум, напълно отчаяна. – Намирам се в друга мултивселена!“

И тогава видях на обляната от светлини сцена един диван, обаче обърнат с облегалката към публиката. На него очевидно седеше самият Елвис Пресли, макар че виждах само черната му коса и част от онова бяло нещо като сако с ресни. Гласът му беше безсмъртно божествен, настръхнах цялата и си казах: „Е, не, никакъв секс с двама, че и с трима мъже не може да се сравни с това!“. Обаче кошмарът си беше кошмар и неумолимо вървеше към кошмарната си развръзка, така че, ако не сте от най-коравите, не продължавайте да четете! Диванът бавно се завъртя към публиката и аз видях eдин Елвис, който тежеше 272 килограма и имаше огромен самостоятелно съществуващ корем, полегнал в една помощна количка пред него. Беше покъртително, но онова, което истински ме шокира, бе, че докато пееше с неземния си глас дали ми липсва тази вечер и прочие, той гледаше гей порно и не, не, сто пъти не, няма да описвам какво правеше, докато гледаше…

Тогава рязко наклоних главата си назад – както бях видяла, че го правят във „Всичко навсякъде наведнъж“ – и се изстрелях накъдето ми видят очите, а те нищо не виждаха, понеже нали все пак бяха заспали. И ето ме – тичам, ама все едно джогинг си правя, в нещо като тунел. Около мен профучават коли със страшна скорост. Изпадам в ужас, че ще ме прегазят и, за да си дам кураж, започвам да си тананикам Петата симфония на Малер. Тананикам я все по-силно и по-силно и когато става напълно непоносимо – ами не съм много музикална, какво да правя, дори и насън не съм – всички коли изведнъж спряха и хората започнаха да драйфат през прозорците, а асфалтът се пропуква като при адско земетресение и отдолу започнаха да изплуват всякакви гадости и стана потоп. А, не, изчезвам и оттук!

И изведнъж се озовах на сцената на миналогодишните Оскари. Обаче нали знаете как е в сънищата понякога – хем сцената на миналогодишните Оскари, хем все едно някакъв бар. Гледам – седи Крис Рок на бара и си пие уиски. А на лявата му буза още има отпечатък от онзи шамар, дето Уил Смит му цапна на миналогодишната елегантна церемония. До него, върху плота на бара – цигулка. Внезапно към Крис взе, че се приближи самият Уил Смит (Джейда я нямаше, напълно нелогично) и му поиска прошка. Крис го изслуша, след което със светкавична скорост откъсна една от струните на цигулката и – ама не четете, ако ви прилошава от много кръв – с нея  си отряза единия пръст и му го хвърли в лицето на Смит. И наоколо – кръв, кръв, кръв, ви казвам!

Тогава в съня си чух един глас свише, който започна да крещи: „Стоп! Стоп! Стоп! За нищо не ставате! Нямаме го! Хайде пак! Колко пръста ти останаха, Крис? Цели девет? Значи можем още девет дубъла да направим. Махнете грима и протезите на Елвис, че ще пукне от жега! После ще го снимаме него! Ей, повръщащите! Отивайте да ядете пак, че да сте готови за следващия дубъл! Имаме суджуци в реквизита, дайте им ги! А ти – гласът се обърна към мен, сънуващата – почвай пак да правиш секса с двамата мъже! Айде, че закъсняваме с графика! Камера?“.

И един друг глас изкрещя в отговор: „Работи!“.

И тук вече се събудих. Обляна в пот. Беше почти обед. Оскарите бяха раздадени. Слава Богу! Включих електрическата кана, за да си направя кафе и се затътрих към банята. В момента, в който влязох, изкрещях от ужас – от огледалото ме гледаше и се кискаше зловещо баншата от Инишерин. Същата като във филма на Макдона!

И този път наистина се събудих. И наистина бях обляна в пот. Каква нощ! Какви филми!