От какво те е страх?

От височини и скорости. Много съм зле със ски, кънки и мразя да карам кола. По принцип ме е страх да не се окажа в същото това студио 45 квадрата в Манхатън, превърнала се в зла бабичка, живееща с осем котки.

Къде си щастлива?

До океана. Аз съм зодия Риби и не мога да се наситя на морето, на вълни, на пясък, на шума на водата. Едни от първите ми спомени са безкрайното пътуване от София до морето с ладата и как скачах и крещях от щастие през прозореца, когато започваше да „мирише на море“.  

Как обичаш да се събуждаш?

До мъж, с когото се обичаме, и с кафе, което той ми е направил.

За кого си мислиш, когато си мислиш за някого?

Има един „някой“, за когото си мисля често, но засега го държа в тайна.

Ако трябва да направиш снимка, която да изобрази любовта, какво би снимала, или кого?

Танцуваща двойка, не на фокус, във вихъра на движението, може би черно-бяла. Защото любовта, партньорството между двама човека е доверие, баланс, подкрепа, уязвимост, риск… всичко, което на практика е един танц между двама партньори.  

Каква е тайната на един добър портрет?

Да уловиш секундата на вътрешна красота. За мен чертите, физиката, възрастта нямат значение. Предизвикателство е да хванеш момента, в който си провокирал човека пред теб да бъде себе си като енергия и вайб, да се отпусне физически. В комбинацията с правилния обектив и светлина всеки може да изглежда прекрасно и да види истинския себе си в снимката.  

Как предразполагаш хората, които ти позират?

С моделите е лесно. Говорим си за изцепки по сцените, артистичните персонажи и префър-
цунени примадони, с които сме работили. Другите хора, които идват за портрети, понякога много се притесняват от лампите и да са център на внимание. Тогава ги разсейвам с истории от пътуванията ми или ако наистина ситуацията е зле, с някоя от невъзможните любовни истории, които съм преживяла.

Ако трябва да разкажеш за себе си в автопортрет, как би изглеждал той?

Бих позирала пред огледало с барокова рамка, в което ще се виждат елементи от интериора на дома ми – дзен стила, който е важна част от мен, и предмети и снимки от пътешествията ми и от България. Ще съм облечена в черно и бяло с червено червило ала Коко (Шанел). Фотоапаратът ще скрива половината ми лице, защото никога не се харесвам. И макар че ще съм сама, реално ще се усеща присъствието на стотици други хора – семейството ми и тези, които съм срещала по света, защото някъде четох, че човек е книгите, които е чел, музиката и изкуството, до които се е докоснал, авантюрите, които е преживял, и хората, с които е бил. Това бих предала в този автопортрет. Светлината ще е мека и естествена.