Как вие, Марта Петкова и Никола Хаджитанев, станахте балетен тандем? От колко време танцувате заедно?

М: Повече от 15 години. Първият ни общ спектакъл е „Козият рог“. Била съм около 19–20-годишна. Ние сме тандем още от училище. Никола е с 2 години по-малък от мен.

Н: Да, ние имаме още от училище много силна емоционална, приятелска връзка. Танцували сме изключително много заедно и сме преживели много пътувания, тежки спектакли, всякакви ситуации – изпускаш самолет, взимаш влак, 19 часа си на път, излизаш на сцената без репетиция… Тези приключения много ни споиха. Марта е перфекционист, обича нещата да са изпипани до съвършенство. Каквото и да ѝ коства, всеки ден е в залата и ще си свърши нещата на максимум. Абсолютно отдадена е на балета. Аз не съм така „замонашен“, не съм фанатичен.

М: Никола винаги е до мен, за всичко. Желязна опора! Преди няколко месеца бях назначена на ръководна административна длъжност – директор на балета. За мен първоначално това бе абсолютно непонятно и имаше голямо тръшкане и рев, Никола ми е свидетел. Той обаче ми вдъхна увереност, че всичко е наред, че всичко върви страхотно. Понякога наистина имаш нужда да чуеш това. Същото важи и за балета – знам, че съм добра балерина, но понякога ти е важно някой да ти каже: игра страхотно! В моята глава винаги минават хиляди опции за провал. В живота си с никой друг не съм прекарвала толкова време, колкото с Никола. Случвало се е буквално да си четем мислите на сцената. Много пъти ме е спасявал при някой гаф – ако спра по-рано при пирует например или ако забравя хореографията за момент. Винаги успява да овладее ситуацията.

Кое е най-силното качество на всеки един от вас?

М: При Никола – интелектът и самообладанието. Никога не си изпуска нервите, за разлика от мен. Аз съм кибритлията, аз съм нервната, аз го хокам, много съм амбициозна и …  проклета. Той винаги е много разбран, търпелив, деликатен, със страхотно чувство за хумор. До болка се познаваме ние. Много си го обичам. Той за мен е съвършен. Чувствам го като част от себе си.

Никола, наистина ли е толкова проклета Марта?

Тази проклетия е характерна за примабалерините. (Смях.) В очите на много хора примабалерините са едни ефирни същества, а аз много често ги наричам „животни“, защото знам през какво минават и какво им коства. Парадоксът е, че балетът всъщност е много мъжка професия, изискваща изключително физическо раздаване и твърд характер.

А има ли конкуренция между вас? Възможна ли е въобще?

М: Ние не можем един без друг, няма как да сме в конкуренция. В края на всеки спектакъл винаги имаме едно па де дьо – танцуваме заедно, после танцува само той, после – само аз, и накрая отново танцуваме заедно. За мен е изключително мотивиращо да гледам неговата вариация и когато тя мине страхотно, това толкова много ме зарежда и амбицира и ме прави щастлива… Абсолютен тандем сме и за нас най-доброто е и двамата да играем на максимум.

За болката казахте, че не ѝ обръщате внимание, а режимът на живот, който най-вероятно спазвате, тежи ли ви?

Н: Аз гледам да лавирам. Имам си режим, разбира се. В ден, в който имам спектакъл, гледам да се нахраня обилно на закуска и след това до спектакъла не ям нищо, чак после. Много обичам спагети, мога и три порции да изям, но и ги изгарям много бързо.

М: И аз много обичам тесто. Много! Може би защото като по-малка бях по-закръглена и трябваше да се ограничавам от тестени храни. Дълго време изобщо не обичах да готвя, но това се промени по време на пандемията, когато се наложи да си остана по-дълго у дома. Реших да използвам случая, накупих си готварски книги, подправки и започнах. Дори ми хареса. Открих цял нов свят, освен че качих 6-7 килограма и тялото ми направи едни форми… (Смях.)