Петринел, Гергана обича ли да ти позира?

Петринел: Позирането е трудно и досадно. Като накарах момчетата да позират миналото лято, заспаха на петата минута и аз трябваше да рисувам хълмовете в далечината, докато се събудят. А Гергана я рисувам по памет.  

Как оцвети житейския ви период снимането на филма?

Гергана: Не си го давам за нищо този период. Кога друг път ще изживеем такова нещо?! Много от сцените снимахме вкъщи. Моята героиня и нейното семейство живеят всъщност у нас. Първоначално бях ужасно против това, защото никой нищо не пази по време на снимки, колкото и да се опитва да го прави, но Петринел така виждаше локацията, пък и далеч не бяхме богата продукция, а това спестяваше средства. Снимките съвпаднаха със спирането на водата, беше адска жега, ние носим вода с туби, у нас са 30 човека екип. Снимките започват в 8, декорът се сетва още в 5.30. Непрекъснато се зареждат някакви генератори.
Петринел: В една обедна почивка по време на снимките влизам вкъщи и няма свободно място къде да седнеш – по легла, подове, дивани, столове, маси – навсякъде се тръшнали хора.  

Как се чувстваше утвърденият театрален режисьор като дебютант в първия ден на снимачната площадка?

Петринел: Беше много хубаво. Цялата предподготовка беше тегава и бавна. Аз не знаех колко са дълги процесите в киното. Но в момента, в който стъпих на снимачната площадка, и там беше Иван Владимиров, се почувствах много в мои води.
Гергана: Аз като всяка жена се притеснявах: „Сега тука мъжът ми да не ме изложи“, притеснявах се не от крайния резултат, а дали ще му личи, че не знае къде се намира, но той беше все едно риба, пусната в аквариум. Невероятно наистина. Е, забравяше да каже стоп на артистите, не знаеше, че трябва да гледа в онзи екран, да даде начало… но въпреки тези технически недоразумения се справяше невероятно. И Иван наистина му беше дясната ръка. Запознах се с него на снимките на „Вездесъщият“ и се вдъхнових. Още тогава казах на Петринел: „Дай да правим кино, много е яко“. И изровихме онзи сценарий.