Двойката Гергана Змийчарова и Петринел Гочев има специална аура, създавана от едновременно спокойна и клокочеща от контрасти и енергии хармония. Правят забележителни нови сценични интерпретации – достатъчно е да си спомним постановките  на „Ромео и Жулиета“, „Жана д’Арк“, „Майстори“, „Моби Дик“, под режисурата на Петринел и с актьорското участие на Гергана. Животът им е водовъртеж от чувства, разговори, спорове.

Дебютният им филм „Български кораб потъва в бурно море“ оплита по нов начин и миналото им, и талантите им. Филмът е камерен и топъл, дълбок, нежен и вълнуващ, с близки и обичани цитати, многогласов тих речитатив за порастването, обичта и истината.
Срещаме се с Гергана и Петринел два дена след като са се прибрали от разходка до Загреб, и малко преди премиерата на филма. И си говорим за пътуванията в спокойни и бурни морета.        

            

Какво открихте в Загреб?

Петринел: Не ми се тръгваше обратно. Открито, широко, спокойно, ниско строителство на два етажа, страхотно.
Гергана: Хем столица, хем с провинциален вайб – в най-хубавия смисъл. Лежерно, следобедно, като че през цялото време е неделя.

За Гергана не зная, но Петринел ми изглежда доста уседнал…

Петринел: Бях уседнал, но сега цялата година е разграфена от Гергана. Пътуванията за прожекциите на филма в Белгия и Италия също се оказаха много приятни.    
Гергана: Аз се пристрастих към пътуванията след пътуването ми до Япония с Народния театър по време на пандемията. Никога не съм се интересувала специално от Япония. По това време вкъщи имахме още и украинци бежанци, чувствах се виновна, че оставям Петринел сам с тях. Като се върнах, направо от летището отидохме в Кюстендил, бях резервирала апартамент, за да се видим на спокойствие. И още там запазих хотел и билети за Флоренция. Оттогава само гледам кога имаме свободно време и какви билети по джоба ни има за този период, и буквам. В един момент Петринел, който не обичаше никъде да ходи, слизаше от самолета, за да се качи на следващия.  

Как преживявате новите места?

Петринел: В Загреб една нощ трудно заспах и на сутринта се събудих много късно, гледам Герганчето я няма, явно вече  обикаля. Аз се приготвих, излязох, седнах на една от малките улички спокойно да си пия кафето, а тя дойде и започна да чурулика за всичко, което е видяла. И беше много хубаво. Обичам да си седя и да наблюдавам потока пред мен. Това е като нирвана, пълно съгласуване.
Гергана: Седяхме на пейка в Загреб и аз казвам: „Е, сега какво да правим?“, а Петринел: „Какво трябва да правим, седим си на тази пейка, виж колко е хубаво, седим си и бленуваме, наслаждаваме се на това, което е в момента“. Аз не го мога – веднага хуквам нанякъде.  

Контрастни сте…

Гергана: Ние сме суперразлични, непрекъснато се караме.  Аз искам да лежа на пясъка, Петринел иска на хлад и на сянка.
Петринел: Побърква ме да стоя без работа и това, че времето ми изтича през пръстите. И не се караме, а обсъждаме на висок тон, което е много оздравяващо. Ако оставиш проблема нерешен и не извади всеки страстите си на повърхността, той започва да гние отвътре и това не е добре. Предпочитам лютия скандал.  

Гергана, какво все още не можеш да си обясниш, гледайки Петринел?

По отношение на Петринел нищо не мога да си обясня. С децата съм споделяла и се надявам и на тях да им се случи такова нещо един ден с някой човек. Петринел ми е суперинтересен вече 15-16 години. Понякога си мисля, че знам как ще реагира в определена ситуация, а той после прави нещо, което дори не е обратното. И това е най-хубавото. Не съм от хората, които мислят, че любовта отминава и дава място на нещо друго. Не, любовта си е любов, страстта си е страст. Но любопитството към другия като личност е нещо изключително.

Петринел, какво все още не можеш да си обясниш, гледайки Гергана?

Не мога да си обясня източника на нейната енергия. Тя е извор. Мислех – с годините ще се успокои, но не. Непрекъснато струят нови и нови идеи. Когато се събрахме, учеше в НАТФИЗ, реши да прекъсне и да е художник. Почнах да я ревнувам от нейното художническо умение, защото е много по-различно от моето. После дойде фотографията, после отново театърът. После художничеството пак започна да заграбва територии. И аз се успокоих, че нещата ще са така – нещо се оттегля, за да си почине, пак приижда.

Може би това, че сте заедно, я прави извор?

Гергана: Виж ти… Не съм се замисляла, а може и така да е. Аз също виждам тази енергия, давам си сметка, че е била много по-хаотична и вероятно точно с този човек се излива в правилната посока.
Петринел: Преди много години съм бил с великолепни човешки същества и аз съм издевателствал над тях в жаждата си за по-наситено общуване. Тук това не го правя, то просто се случва. Тогава ми е липсвало да имам до себе си човек като вулкан. И да имам с него много активно общуване. Ето например – ние нямаме телевизор. Нямаме изобщо нужда. Вечер се прибираме, по-малкият ни син Аниел си отива в неговата стая, а ние почваме да си разказваме и анализираме деня.