Тази година ни тръгна някак така, на изкуство. Първо, за преговор ни беше поднесен „Ботев“. За преговор и за гъделичкане на историческата ни проницателност с оригинални артистични съчетания от, да речем, възрожденци и следи от автомобилни гуми. После пък надникнахме в творчеството на принц Хари и взехме да съпреживяваме с него двадесетгодишния му кралски пубертет, грижливо осеян с дрога, екстрасенси, братски боеве и изобщо всевъзможни, все благоприятни за Короната вести. Меломаните сред нас също не останаха с празни ръце, припомняйки си с трепет кръчмарско-комбайнерския акорд в появилата се „Песен за Лена“. А някъде там, малко преди носталгията по театралния авангард от типа на „Хърд срещу Деп“ да ни залее съвсем, на сцената взеха че се появиха Ромео и Жулиета. Този път не по Шекспир.

Нека обясня. Актьорите, които изиграха Ромео и Жулиета в едноименния филм на Франко Дзефирели от 1968 г. – Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг, – взели че се хванали да съдят Paramount Pictures, които разпространяват филма тогава, за някакви си 500 милиона. Обвиненията включват сексуален тормоз, измама, сексуално насилие и още един куп злини като умишлено причиняване на емоционален стрес, небрежност, нелоялни търговски практики и прочее.

Защо ли? Защото в сцената на нощта, в която се предполага, че Ромео и Жулиета консумират любовта си, виждаме голия задник на Ленърд Уайтинг и бегло прозиращото зърно на Оливия Хъси изпод косите ѝ.

Къде е проблемът ли? Първо, че той е на 17 години, а тя – на 16. И второ, че режисьорът на филма Франко Дзефирели им бил обещал бельо с телесен цвят, а седнал да се отмята точно в последния ден от снимките. Били им нанесени силни душевни страдания, твърдят те. Нас пък цялата тая история по някаква причина ни кара да гледаме като Уенсдей в отговор на топла прегръдка. По някакви пет причини, ако трябва да сме точни. А ето ги и тях:

1. Скромният половин век чакане.

Да се разберем, нас чакане по принцип не може да ни уплаши. Чакали сме на светофара на Софийския в дъждовно време. Чакали сме 3-годишно да си обуе обувките самó, когато закъснява за градина. Чакали сме някой в НОИ да вземе да ни вдигне телефона, докато „съжаляваме, в момента няма свободен оператор, който да приеме обаждането Ви“. Чакаме и Мъск да дойде в Стакевци. Чакали сме на опашка пред женската тоалетна на OMV при Виноградец. Чакали сме да ни приемат в държавна детска градина. Не нас де, макар че като че ли би било по-лесно. Четвърта поредна година чакаме и едни осем изтребителя, които решихме да закръглим на 16 за по-лесно. Затова и смея да твърдя, че сме тренирани добре. Но пък 55 години?! Нека все пак не забравяме, че Ромео го бяха пратили в изгнание, пък се и отрови, а Жулиета взе че се прободе, и изобщо и на двамата им се насъбра доста. Сигурна съм, че закъснението им няма нищо общо с факта, че през 2021-ва Оливия Хъси обявява, че е разорена и че се е наложило да продаде дома си.

2. Внезапната амнезия, покосила Оливия Хъси.

На мен също ми се случва да забравям разни неща. Например колко точно пъти гласувах за последната година. Или къде ми е телефонът – докато говоря по него. Но при Оливия нещата съмнително напомнят остарял сериал от зората на демокрацията, където липсата на памет беше задължителен титуляр в актьорския състав, наред с брата близнак и тупираната прическа. През 2018-а в интервю за Variety Хъси определя голата сцена като направена „с вкус“. Потвърждава го и за Fox News същата година, като добавя и че събличането във филма не било такава голяма работа и че по средата на снимките съвсем забравя, че е гола. Сега, редно е да уточним, че Оливия Хъси страда от агорафобия (страх от открити пространства, от тълпи и изобщо от липсата на „изход“), която току-виж пък някак е намерила начин да срази и паметта ѝ. Подозираме обаче, че все пак се е научила да се справя с нея, предвид трите брака, които следват след отключването на фобията. Така де, кой нормален човек със страх от липса на „изход“ се жени?!

3. Обвинението в пропускане на ползи, или казано иначе – на роли.

Бегъл поглед към IMDb ни снабдява с пълния списък на Ленърдовите участия след „Ромео и Жулиета“. Общо десет, осем от които в годините непосредствено след филма на Дзефирели. Следва отпуска, на която и държавен служител ще погледне със завист – петнадесет години. Ако преглътнем ексцентричната времева линия, в която голият Ромеов задник му отнема ролите чак след близо десетилетие, определено бихме се притеснили. Не и за Оливия обаче, която през годините успява да напомня на аудиторията за себе си почти толкова често, колкото и Диана Димитрова.

4. Определянето на звездите като „наивни деца“ от адвоката им.

Нека се поспрем за малко на думата „наивен“. Според речника на Института за български език тя означава ‘който лесно се доверява на другите; доверчив, простодушен, лековерен’. Значи, наивни сме ние, когато даваме 5.89 лв. за 400 грама био краставици. Наивни са мъжете ни, когато ни вярват, че ще разгледаме „само два магазина“. Наивни сме и когато си поръчваме спагети „Болонезе“, облечени в бяла блуза. Двама млади артисти, израснали по театралните сцени, целенасочено преследващи мечтата си от невръстна възраст, които са наясно с плановете си за следващите години (обсъдени в интервю от 67-а), които застават зад твърдението: „Знаехме много добре какво правим, и двамата идваме от актьорски школи и когато работиш, взимаш работата си на сериозно“ (Оливия), и които  не слагат знак за равенство между понятията „актьор“ и „филмова звезда“ (Ленърд), трудно попадат под етикета „наивни“. Но какво разбирам аз, дори в момента в хладилника ми се въргалят няколко био краставици.

5. Фактът, че цялата тая история хвърля петно върху един красиво заснет, класически филм, отдавна напуснал границите на екрана и трайно нанесъл се в английските класни стаи.

Нека за секунда се опитаме да забравим всички голи сцени, които сме гледали в „Еуфория“, „Секс/Живот“, „Игра на тронове“ и прочее... Добре, не ни се получава. На техния фон сцената от „Ромео и Жулиета“ ни се вижда като кадри от репортаж за отслужването на празничната  литургия за Великден. Сега сериозно. Класиките не трябва да се пипат. Представете си, че някакви далечни прапраАМАМНОГОПРАвнуци на Пепита Тудоò, за която се предполага, че е моделът от картината на Франсиско Гоя „Голата маха“, вземат че си заразчистват сега сметките с амамногоправнуците на самия Гоя. Ами Давид на Микеланджело? Дали могат да се намерят правнуци на скулптура, как мислите? А колкото до нашите Ромео и Жулиета – те са влюбени тийнейджъри, които прекарват само една нощ заедно. Честно, трябва да сме благодарни, че наоколо не се e търкалял включен на лайфстриминг телефон.

А може би пък се е търкалял. Ленърд, Оливия, какво ще кажете?