Паоло Дженовезе, който обича да разсъблича

Адриана Попова 08 April 2023

Действието на романа „Първият ден от моя живот“ се развива в Ню Йорк. Историята е за гимнастичка, полицайка, мотиватор и тийнейджър, всеки от които на ръба на самоубийството.

Печалната четворка среща мистериозен мъж, който им дава шанс една седмица да наблюдават какъв би бил животът без тях, как ще реагират техните близки на вестта за смъртта им, след което ще ги остави да решат дали наистина искат да умрат. Във филма участват Тони Сервило, Маргерита Буй, Валерио Мастандреа, Сара Серайоко и др.    

Дженовезе е роден в Рим на 20 август 1966 г. в небогато семейство (по собствените му думи). И за да си осигури прилично съществуване, завършва нещо толкова сериозно и стабилно като икономика. Започва работа като рекламен директор в миланския клон на McCann Erickson, но едновременно с това пише и снима късометражни филми. Забелязват го, награждават го, предлагат му да се пробва в голямото кино. Тогава е на 25. Трябва да реши дали го иска дотолкова, че да зареже добрата си заплата и да започне почти от финансовата нула. Прави го.

До сериозен боксофис и международен пробив стига с комедийната драма „Съвършено непознати“, в която събрани на вечеря приятели решават – така, за забавление – да разкрият съдържанието на съобщенията в мобилните си телефони. „Филмът е за това колко слабо познаваме близките си, роднините си – казва Дженовезе. – Това е основата на моите истории.

Когато изграждам персонажите си, аз все едно ги разсъбличам: разказвам за хора с множество слабости, със стотици страхове и хиляди моменти на неувереност в себе си. Защо е важно да се ровим в психологията? Защото именно така можем да изкараме на повърхността нашите личности, които по правило крием от другите.“ „Съвършено непознати“ има над 15 римейка и е награден с „Давид на Донатело“ за най-добър филм и най-добър сценарий. Паоло Дженовезе е женен, с три деца.

„Какво е комедия? Това е да предадеш травматизма на реалния живот, използвайки ирония. Развлекателният компонент на филмите ми идва от драматизма на ситуацията. В „Съвършено непознати“ най-смешният момент е, когато жена разбира, че мъжът ù, както по всичко изглежда, е гей. А той преживява драма, защото не знае какво да направи: дали да признае, че ù изневерява с жена, или да поддържа легендата, че е гей?“

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР