Как е възможно да имате семейство с работа като вашата?

Имах голям късмет по време на мисия в Африка преди десет години да се запозная случайно с мъжа ми. Той работеше в частния сектор в Абиджан в Кот Д‘Ивоар. И беше, и е любов. Вярвам, и съдба. Всеки има своята любов и може да я срещне навсякъде по света, дори където най-малко очакваме. Въпросът е как балансирам. Трудно. Научила съм се да правя възможното да присъствам в живота на семейството ми във важни моменти. Например утре синът ми ще има рожден ден. Ще навърши шест. Случвало се е, когато съм на мисия на терен, да не мога да съм при него. Но се опитвам да планирам поне сутринта, когато се събуди, да се постарая да съм там, да изпея: „Честит рожден ден!“ И да започнем празника му заедно. Винаги когато мога, се старая да съм вкъщи, да вечеряме заедно и да се фокусирам върху качествено прекарано време заедно. Наистина невинаги е лесно да се „балансира“ между работа и семейство. За мен е важно, когато играем заедно или вечеряме заедно, наистина да се фокусираме един върху друг, върху семейството. Мисля, че качеството на времето, прекарано заедно, е по-важно от количеството. Старая се и да съм си вкъщи между седем и девет вечерта, за да чета на децата хубави истории, да ги сложа да спят.

Какви истории им четете?

В момента четем книга за различността – за различните деца – с различен цвят на кожата, на косата и колко е хубаво да откриваме красота в това. Мисля, че е много важно за тях да разберат различността и да изградят в себе си толерантност.

Дъщеря ми е на осем години, синът ми – на пет. Късно станах майка. На 20-30 години, бях отдадена на работните ми мисии, които бяха основно в локации, неподходящи за семеен живот. Работата ми е моя страст. Никой не можеше да ми повлияе да работя по-малко. Сега децата ми помагат да внасям повече равновесие в живота си. Интересно им е да им разказвам за UNICEF. В класа на дъщеря ми има украинско момиченце и това ми помогна да ѝ обясня с какво точно се занимавам. Много е впечатлена и ме разпитва наистина ли украинските дечица трябва да напуснат спешно домовете си и да отидат в друга страна.

Имате ли свободно време?

Да. Опитвам да запазя уикендите си, когато няма спешни мисии и задачи. В Африка и Шри Ланка нямах такава възможност. В среда с хуманитарни и спешни операции е нормално да работите почти без почивка, поне през първите месеци след конфликта или природното бедствие. Но тук наистина се опитвам да прекарвам по-голямата част от свободното си време и уикендите със семейството, с децата ми. Ходим на разходки. Обожавам горите - имате прекрасни зелени гори и планини. Разхождаме се на Витоша, до Седемте рилски езера. Великолепно е колко много зеленина има в страната ви. Обожавам да сме сред природата, сред дървета, да е тихо. Чудно е да имаш четири ясно дефинирани сезона и да се насладиш на много богатата култура на България, която е сред най-старите страни в Европа.