Питате за възпитание на вкуса. Ами и в това отношение царят е бил еталон. Особено като си дадем сметка, че времето на княз Александър – самият той млад офицер без особени претенции – не променя съществено нравите и облика на българския „хайлайф“. В края на 1890-те години Драган Цанков все още ходи в двореца на прием в шаячен костюм, Каравелов – с едни изтрити и избледнели панталони към допотопния си фрак, а жена му Екатерина прилича с широкополата си шапка на активистка от Армията на спасението.

Време е да поставя щекотливия въпрос за отношението на Фердинанд към жените. Не само към двете му съпруги – Мария Луиза и Елеонора, но и изобщо. Можем ли в някаква степен да го наречем феминист?

Феминист не бих казал. По-скоро женолюбец. То е малко като разликата между педофил и педиатър: и двамата се занимават с деца, но единият ги обича истински. Фердинанд I е човек с изявено сексуално щение от младостта до дълбока старост, при това бисексуален, което разтваря палитрата още по-широко. Да, интимният живот на монарха е изпълнен с толкова подробности и интересни моменти, че и две книги няма да стигнат да се опишат. Разбира се, в монографията ми има отделна глава за това, но тя е информативна, без да жълтее.

В София има булевард на името на сина на Фердинанд, по-известен в последните години като Борис Три. Има булевард „Мария Луиза“. Пряка на „Борис Три“ е кръстена на мащехата, която го е отгледала – царица Елеонора, невероятна жена и моя любимка. Но аз поне не знам да има улица или сграда на името на цар Фердинанд. Всъщност не, съществува булевард на негово име в Русе. Но в София, града, към който той има най-големи заслуги за поевропейчването му, това не се е случило. Още ли мразим толкова този цар?

Както стана дума, обективната оценка за свършеното от цар Фердинанд тепърва (ще) се налага. Аз съм оптимист и смятам, че почтеният прочит на историята ще му въздаде заслуженото за тези 25 години, в които той превърна азиатската провинция в европейска държава. С имената ще е по-бавно и сложно. Ето, в Русе има. Една от централните артерии на Бургас също е „Фердинандова“. В София името му е носил тогавашният Окръжен булевард (столичният Ринг, по виенски тертип), по-късно „Толбухин“, сега „Левски“. Политиците не смеят да предприемат и най-малката стъпка, която да заплаши конюнктурното им съществуване. Обяснимо е, но не е простимо.

Наскоро бях във Виена и отново ме впечатли блясъкът на Пале Кобург, адреса, на който се е родил Фердинанд. Присмехулните виенчани го наричали Двореца на аспержите заради многото му колони на фасадата. Сега той е превърнат в петзвезден хотел. Проверих цените, двойната стая е около 1600 лева. Дали не правят отстъпка за бивши поданици на фамилията, знаете ли?

Отлично познавам направения ремонт и дори присъствах на откриването на хотела преди няколко години. Фондация „Пюрингер“ го е направила прекрасно, включително за първи път са ремонтирани и огромните тунели и каземати под двореца. Спомням си сградата от студентството си във Виена след промените – изоставена, опърпана, сива. Там до 1994 г. живееше последната принцеса Кобург, а останалата част беше дадена под наем за бюро на австрийските железници. Днес дворецът отново е в онзи блестящ вид, в какъв-то е бил през 19. век като една от трите най-забележителни сгради на столицата. Заслужава си парите за нощувка, но не вярвам здравият търговски нюх да се омилостиви пред историята.

След като издадохте „Така би сготвила баба ти“, „Така би замезил дядо ти“, „Така би стъкмила леля ти“, „Кухнята на баба и на проклетото й внуче“ (от тях само последната е в наличност), да очакваме ли „Какво би опитал царят ти“? В кариерата си на опитен кулинар любител приготвяли ли сте някое от предпочитаните ястия на цар Фердинанд?

Ох, много ми се иска такава книга. Но е голяма работа, защото менютата от дворците са разпръснати из целия свят и събирането им е доживотно посвещение. Но признавам, че обмислям разни планове. Има големи разлики в кухнята на царските епохи, на царете, на възможностите на годините. Би било интересно.

Тъй като неотменно се интересуваме от хорската хубост и младост – каква е вашата козметична рутина (извинявайте, но така е актуално да се пита)?

Може би малко разочароващо за мнозина ще призная, че не ползвам нищо извън самобръсначка, лек дезодорант, щадящи сапуни и медицински гел за тяло, защото имам проблемна кожа. Един мъж няма място в клиника по разкрасителен повод. Спазвам някакъв лек режим, съобразен с безмилостното напредване на възрастта. Пия и пуша по-малко и бягам от неща, които нарушават хармонията ми.

Като всеки интелигентен човек у нас, вероятно и вие си гледате на карти, кафе и различни бобови култури с прогностична цел. Моля ви, взрете се в бъдното и кажете поне каква ще бъде вече започналата година. Благодаря!

Сакън, не ползвам баячки и гледачки. Споменах хармонията, равновесието у човека. Моята максима е, че неделята не бива да се отличава от понеделника, едната година от другата, не трябва да се отклоняваме от целите и надеждите си в името на второстепенни неща. Колкото и да е старомодно, аз наистина вярвам, че Бог ни обича, за което съм му признателен.