Съдейки по книгата ви, Фердинанд е бил умен, остроумен, арогантен, не е оставал никому длъжен, обичал е да разказва пикантни истории за известни личности – просто готов за социалните мрежи. Само че щеше да си спечели и врагове в днешно време – бил е ваксиниран. Говорим за данни от 1881 година. Моля?!

Ама, чакайте, вие да не сте антиваксърка? Обратно, мисля, че модерното мислене е това, което използва всички прогресивни методи за опазване на живота и здравето. Ваксините са начело! През 19. век ваксинацията е била само за избрани, модерни и перспективни хора – не като днес, когато е масова практика, при това безплатна. Тогава голяма опасност са били шарките, днес са десетки болести. Прочее у нас първата ваксина се произвежда през 1881 г. в Разград, а от 1903 г. противовариолната ваксинация е задължителна. Последният случай в България на едра шарка е от твърде далечната 1926 г.

Симпатии пробужда и Фердинандовата любов към природата, залесителната му дейност. От съвременна гледна точка единствено бихме го упрекнали за идеята му двата царски слона Нал и съпругата му Дамаянди, германски внос, да бъдат впрегнати за оран. Можем ли да го наречем еко цар?

О, разбира се. По днешните ни разбирания той би бил „зеленият цар“, the eco-king. Въпреки че е бил много лош ездач и е смятал коня за свой личен враг, цар Фердинанд има забележителни заслуги за флората и фауната на България. При това в едно време, когато нашенецът нито е разбирал от екология, нито лев е давал за това. В тази посока, разбира се, владетелят е имал и сериозна помощ от повечето правителства, които ясно са схващали грижата за околната среда като част от европеизацията. Но да ви кажа ли, упрекът към ползването на слоновете за оран във „Врана“ е несправедлив. Обратно – по този начин животните са изразходвали част от енергията си, която иначе ги прави по-агресивни. Да не говорим, че за слона това е и забавление. Между другото, знаете ли как са ги прекарали по-късно от двореца до Царската зоологическа градина (която беше на „Гурко“ и „Левски“)? Пеша! На повод, като коне, по средата на „Цариградско шосе“, яваш-яваш до центъра.

Тъй като живо се интересуваме от мода, можем ли да определим Фердинанд като модна икона? Той доста се е трудил да култивира вкуса на българина.

Голям естет, до смъртта си! Всичките досега запазени ризи и нощници са с едни прекрасни везани коронки и вензели „Ф“. Има запазени и тук, и в Словакия… За костюмите да не говорим, нагръдници, бели гетри. Винаги с ръкавици. И пръстени, много пръстени, скъпоценни камъни, бутонели, аксесоари… Официалната визия на монарха тогава е почти без изключение във военна униформа, така да се каже по дифолт. А с неговата страст към ордените винаги съм се чудел от каква здрава материя ще да е била куртката, та да издържа толкова желязо?