Чехът Давид Тешински нарича себе си независим фотограф на истории. Предпочита да пътува сам и буквално да се слива със средата. Снима сатанисти в Чехия, ирански жени, които показват среден пръст на режима на аятоласите, рапъри в Детройт, Ню Йорк и Балтимор, жертви на умишлени пожари в Амазония, деца, работещи непосилно в Гана, легенди на регето в Ямайка, заспали по улиците японски бизнесмени, травестити в Куба.

Не понася стереотипите и не иска да го определят като фотограф на хората от низините. Снимам и щастливи хора, но в екстремни ситуации, казва Давид, който гостува в София за откриването на своя изложба в Чешкия център. Изложбата се казва „Различната красота“, като излязлата книга с негови фотографии. Усещането, когато ги видите, е, че Давид ви е хванал за яката и ви разтърсва, за да прогледнете и да видите света в цялата му необятна нищета и прелест. Самият той го формулира така: „Считам, че фотографията е оръжие, което може да унищожи стереотипите, лекарство, което може да отвори очите, и сладкиш, който може да ви накара да се почувствате добре“.

Негови фотографии са публикувани в „Гардиън“, „Вайс“, „Льо Монд“, „Венити Феър“, „Щерн“, „Шпигел“, „Ла Република“. От 2018 г. преподава „Фотожурналистика“ в Prague College. Смущаващо искрен, неспокоен, дори гневен, талантлив.

Постоянно иронизирате като че ли „лекотата на битието“ – така разчитам серията „Животът е хубав“, в която хора падат в река, заливат се с кока-кола и бира, седят голи на покрив.

Това е единствената ми недокументална серия. Реакциите на хората на случващото се обаче е истинска. Исках да иронизирам стереотипите на ежедневието чрез ситуации, когато в града, на улицата, се случва нещо необичайно.

Как реагираха хората на жената, която пада във Вълтава?

За мен беше учудващо, че никак. Околните го възприемаха като хепънинг. Това се случваше в центъра на Прага, а все едно нищо не ставаше – просто някаква жена пада във водата.

На кого показват среден пръст младите жени в Иран?

Срещнах тези момичета на едно нелегално парти в Техеран. Алкохолът е забранен, но всички пиеха. Там е забранено и да си хомосексуален. Тези момичета ми казаха, че не харесват правителството, че системата в Иран няма нищо общо с исляма, който позволява много повече неща като начин на живот (снимките са правени, преди да започнат големите младежки протести, б.р.).

Снимали сте членове на Чехословашката църква на Сатаната – това откъде се взе?

Намерих ги в интернет. Не са възрастни, но не са и някакви 20-годишни хора. Един от създателите е примерно на 48. Бяха харесали мои фотографии и затова ме допуснаха на техен сеанс.

И защо имат червени носове?

Това е един от ритуалите им. Клоунското им облекло ги разграничава от човеците. Отиват така на гробищата да призовават мъртвите. Не говорят, само танцуват. Малко алтернативен сатанизъм е, защото вместо прясна девича кръв пият алкохол. Нормални човеци са, не вредят нито на хора, нито на животни. Правят го и като протест срещу лицемерието на християнската църква, където се проповядва едно, а се върши друго, спомняте си скандалите с изнасилването на деца от свещеници.

Имате публикации в световни медии. Какво се търси в момента на пазара при тази пренаситеност на фотография? Как изпъква човек?

Ето сега има война в Украйна, но фотографиите оттам са посредствени, обаче ги публикуват в „Ню Йорк Таймс“. Това ме демотивира, защото виждам, че днес всичко се публикува. Човек прави проект, интересни снимки, но му казват, че това не върши работа. А друг сътворява някаква идиотщина и му плащат. Така че в момента имам негативно отношение към медиите. Да вървят по дяволите, не им пращам снимки.

Как си почивате от фотографията?

Като работя по фотографиите или пия бира. Най-често го правя едновременно. Семейството ми дори ме пращаше в клиника за зависимости. Наскоро снимах гангстери в Хондурас. Казах си, че нищо по-лошо няма да ми се случи. Но после отидох в Сан Франциско и там предозирах с дрога, 16 часа бях в болница на системи и се борех за живота си. Книгата, която издадох – „Различната красота“, е като граница на последните 10 години бохемски живот, свързани с алкохол, с разгул, наркотици. Сега искам да започна нов период, но пиенето на бира ми остана. Факт, пия бира почти постоянно, досега съм изпил 8 бири (часът беше 4 следобед, б.р.) и се усещам добре. Чувствам обаче, че трябва да направя едно изчистване на организма и на душевния си мир.

Снимали сте спящи по улиците пияни бизнесмени в Япония. За мен това бяха едни от най-потискащите ваши кадри.

Това беше трагикомично. Те работят по 14 часа на ден. В петък и събота отиват да пият, а имат азиатски метаболизъм. Една бира за мен се равнява на три за тях, почервеняват, правят глупости, повръщат. Нямат пари за такси през цяло Токио, за да ги прибере вкъщи. А и са толкова пияни, че просто заспиват на улицата. Те са като овце на корпорациите.