Какво точно ѝ казваш – твоят татко е певец?

Каквото и да кажа, тя иска да създава, да танцува, да прави песни, да пише текстове, да пее мелодии, да прави шоу. И се чувства по същия начин, по който се чувствах аз, когато бях на 9–10 години. Бях сигурен, че има място, златно място, където живеят легендите, където си важен и обичан. Така го чувства тя. Така го чувствах и аз. Реалността е различна от мита, с който израстваш. Теди ще го проумее, когато е достатъчно голяма, за да го разбере. А сега живее в страната на принцесите. И това е чудесно.

Прекрасно място за живеене, когато си дете! А ти как се чувстваш, когато виждаш себе си в нея?

Много специално, защото присъствам на процеса, в който един човек се превръща в личност. В смисъл, че… дъщеря ни има харизма, носи искра в себе си. Хората искат да са около нея. Тя ги храни с енергия, те я зареждат със своята. Магично е да наблюдаваш как вселената се пресъздава отново.

Ако приемем, че твоята кариера е най-голямото ти дете все пак, какви уроци научи от нея? В едно интервю каза нещо много интересно, че шоубизнесът спира узряването на човек. За теб така ли е?

Когато си част от обществото, има неща, които ти се случват естествено. Учиш се да се държиш по определени начини и естествено узряваш. Когато си толкова изолиран от останалите, има известна регресия. Способността да растеш, да се учиш е отнета, защото ставаш нещо различно. Така че аз съм на 16 години в тялото на 48-годишен.

И аз се чувствам по подобен начин на моменти. Не знам дали е свързано със славата, по-скоро… с живота. И с изборите, които правим.

Да. И да ти кажа, на мен ми харесва, че е така.

А изглеждаш зрял.

Част от мен е зрял мъж, другата част не е.

В една от песните пееш: „Сядам и говоря с Господ“. За какво говориш с него?

(Поглежда шеговито.) С него или с нея? Той ли е, или тя, или то? В какъв род е Господ?

Не знам. Ок! Да бъдем политически коректни.

Ако можех да говоря с Господ, щях да го/я помоля да ми отвори възможността да се радвам на това, което съм постигнал. Да ме улесни да приема, че съм добър в това, което правя. И да се зарадвам, че хората ме ценят. Мисля, че това е урокът, който уча тези дни и този месец. Просто - да се движа отново. Знаеш ли кое е наистина шибано? Да се направиш сам себе си толкова малък и да мразиш себе си толкова много. И да не си даваш да се зарадваш на нищо от това, което си постигнал. Отчайващо е!

Защо си толкова сърдит на себе си? Ти си прекрасен! Музиката ти е прекрасна. Съпругата ти, семейството ти също! Талантът ти е брилянтен. Господ те обича.

Да, Господ ме обича. Господ ми се е усмихнал. Но всичко идва от детството, от това, което си учил, докато растеш. Как си отгледан от родителите си. Как се отнасяш към себе си, как да допускаш да се отнасят с теб и какво си научил за себе си. Аз учех за мен самия на ранна възраст от написаното в таблоидите и списанията. Те бяха много нелюбезни. И си мислех, че заслужавам тези нелюбезни думи, защото не заслужавам да съм там, където бях. Това ме нараняваше много. Пишеха думи, които проникват в мозъка ти и могат да ти повлияят. Беше тъжно, но – по дяволите! Писна ми се да се чувствам така.

Питам се дали си суеверен на тема числото 13, защото албумът ти е 13-и поред? О, извинявай! Ти всъщност си и роден на 13-и.

Не бях суеверен, докато не ми го каза. Ха-ха-ха.

Дават ми знак да задам последен въпрос. Снима се филм за теб. Как се чувстваш да играеш себе си в него?

Странно. Странно е да седиш на стол и да те гримират. И до теб да е човекът, който играе баща ти, дамата, която играе майка ти. Друга жена играе баба ти. Заобиколен си от картини от живота ти. Все едно участвам в грешка в матрицата. Странно усещане. Но и велико.

А какво е заглавието на филма?

„По-добър човек“.