Хари първоначално е назначен като работник в склада, после го прехвърлят към отдел, който днес бихме нарекли рекламен. По онова време на рекламата не се обръща особено внимание – важното е да имаш магазин, пълен със стоки. Хари Селфридж прави нечуван ход, като пуска реклама на магазина на Фийлд на цяла страница във вестник „Чикаго таймс“.

Шефът е бесен, но продажбите се увеличават и инстинктът му подсказва да назначи амбициозния младеж в търговския отдел. В този момент Хари започва истинска революционна дейност!

Първоначално значително намалява височината на щандовете, така че хората с нисък ръст да се чувстват комфортно при избора на стоки. Поставя продуктите под стъкло, за да се виждат, а не както е било досега – в затворени кутии. За първи път в историята на търговията витрините на магазина са осветени през нощта, след което в английския език навлиза понятието window shopping – гледане на витрини с идеята да си купиш нещо в бъдеще.

На ход е обучението на персонала. Хари внушава на подчинените си, че купувачът трябва да бъде посрещан като скъп гост, независимо дали ще купи нещо, или не. Налага глоби за закъснение, но и поставя мотивиращи надписи навсякъде: „Правете нещата по-добре, отколкото са били правени преди“, „Изслушвайте и двете страни в конфликта“, „Бъдете учтиви, дайте пример“. Когато види прах по щандовете, не повишава тон на служителя, а пише с пръст инициалите си HGS и след минути вече е чисто до блясък.

Негова е и стратегията на входа на магазина да има табела с надпис: „До коледните празници остават … дни“, като числото се сменя, подтиквайки клиентите да побързат с покупките си.

Като част от печелившата стратегия, той отваря чайна на първия етаж на Marshall & Co. и това се превръща в сензация. До момента в Чикаго няма места, които дамите могат да посещават сами. Тяхното място е или вкъщи, или на църковната скамейка. Да си купят чифт ръкавици и да се отдадат на сладки приказки с приятелките си в чайната – какво благоприлично удоволствие!

Печалбите растат и Хари придобива все повече власт. На 38 години става генерален мениджър на магазина. Пълен е с амбиции и заразява околните с енергията си. По това време той е вече женен за наследницата на известно семейство предприемачи от Чикаго Розалия Бъкингам. Бракът се оказва щастлив въпреки факта, че майката на Хари живее постоянно със семейството, а и той си позволява краткотрайни забежки.

Хари и Роузи имат пет деца: две момчета (най-голямото умира в ранна детска възраст) и три момичета. Висока заплата, съпруга съратница, възхищение на публиката, светски живот – изглежда, че 45-годишният Селфридж е достигнал върха. Но той иска повече.

Новината за уволнението му от Marshall & Co шокира всички, но не и близките му. Хари отдавна води преговори с Фийлд за преименуване на магазина Marshall & Selfridge, за откриване на нови клонове в Ню Йорк и Лондон, за още и още подобрения. Кризата е неизбежна. „Можете да си тръгнете още утре“, казва  старшият партньор на младшия (по онова време Селфридж вече притежава 13 процента от акциите на магазина).

И Хари го прави, купувайки със спестяванията си друг магазин в Чикаго, който не след дълго препродава, мотивирайки се с думите, че му е трудно да се състезава с хората, с които е прекарал толкова щастливи, вълнуващи години.
Лишен от сериозен бизнес, Хари отглежда цветя в провинциалната си къща. Така се появява и неговата обсебеност от ароматите. На прага на 50-те си години, той се чувства пълен с енергия.

Когато скуката на селския живот става непоносима, Селфридж си купува билет първа класа в трансатлантическия кораб с дестинация Лондон. Виждайки, че британското общество е твърде далече от модерните похвати за търговия на дребно, решава да инвестира всичко в собствен магазин. Така се ражда легендата „Селфриджис“.

Селфридж продължава да залага на рекламата като приоритет в бизнеса. Той успява да убеди първия пилот, прелетял Ламанша, да стане рекламно лице на магазина. Причаква го близо до предполагаемото място на кацане и пуска в ход непобедимия си чар. Така Луи Блерио и конструираният от него самолет пребивават цели три дни в универсалния магазин, а статиите в пресата са с измисленото от Хари заглавие „Кале – Дувър – Селфриджис“.

Годините на Голямата депресия разкриват обаче пропуски в бизнеса на Хари. Неговият борд на директорите започва да задава въпроси дали е разумно да се харчат толкова много пари за реклама и закупуване на луксозни стоки. Отговорът на Селфридж винаги е: „Да!“.

Към края на живота си Селфридж развива изненадваща разрушителна страст. Тя се нарича Сестрите Доли. Близначките Роуз и Джени Доли се славят с ексцентричното си поведение. За тях Vogue съобщава от Кан: „В залата за бакара в казиното сестрите Доли вдигаха врява. Те носеха зашеметяващи диаманти. Крещяха през масата, пушеха цигара от цигара, печелеха и губеха стотици хиляди лири. Тълпата беше във възторг“. Очевидно Селфридж също замръзва от възхищение (по онова време той е овдовял и му се приписват любовни афери с популярни балерини и актриси). Сестрите задържат печалбите за себе си, а загубите се плащат от техния възрастен благодетел.

До началото на Втората световна война всичко свършва. Бордът на директорите на магазина гласува недоверие на Хари Селфридж и го отстранява от бизнеса. Оставащите му шест години живот минават незабелязано. Виждат го да се вози в автобус или да се разхожда из бедните квартали на Лондон. Пресата не закача бившия плейбой, той ѝ е бил любимец. Умира на 89 години.

„Селфриджис“ нееднократно сменя собствеността, но запазва името си. През декември 2021 г. мажоритарният дял е продаден на съвместното предприятие на тайландската компания за търговия на дребно Central Group и австрийската фирма за недвижими имоти Signa, които плащат за придобивката си над 4 милиарда лири.