Длъгнест, блед, с телосложение на човек, който не е посещавал баба си от доста време, и лицево окосмяване, по-оскъдно от женски крак в началото на зимата. Така изглежда мъжът, който по някаква необяснима причина много ни привлича, достатъчно, че да следим безумно скучния му инстаграм профил.

Мъжът с бебешко лице, вечно скромният, Ергена от Холивуд – Тимъти Шаламе, дами и господа.

Но не мислeте, че сега ще си говорим за него. Тук по-скоро ще обсъждаме как стана така, че само допреди двадесетина години жените точехме лиги по вечно забъркани в скандали типове, с толкова мастило по себе си, колкото в списание ЕVA не са използвали във всичките си броеве, като Томи Лий например (и преди, и след фронталния му сблъсък с Памела на плажа Андерсън), а сега се заглеждаме по човек, който предизвиква у околните непреодолимо желание да му сготвят набързо една кавърма и да го питат написал ли си е домашното.

Но да оставим Томи Лий на мира за малко, макар че „мир“ и „Томи Лий“ в едно изречение едва ли са най-подходящата комбинация. Сетете се какво стана преди около 6-7 години – де що е мъж, си отгледа брада, закупи си карирана риза и малко остана да понесе и секирата, просто за допълнение към „аз притежавам хижа и я браня от мечките с голи ръце, за да не си цапам секирата“ вида му. Сега сложете Тимъти до този расов лъмбър и ги сравнете. Дамн, изглеждат като баща и син тръгнали да купуват бели тениски за часа по физическо преди началото на учебната година.

Но какво стана? Ще ви кажа. Преди всичко гледахме „Призови ме с твоето име“. Да, може би нещо ни трепваше на онази потна сцена в колата на „Титаник“, и да, никога няма да ни омръзне да си преговаряме „Наистина любов“, а най-вече не можем да спрем да се обливаме в сълзи, докато гледаме колко се разстройва Андреа в последното си видео. Но имаше нещо друго в „Призови ме с твоето име“ – фактът колко неопитен, непохватен и най-вече истински беше героят на Шаламе. Тук нямаше гонене на любимата из летището, нито банално предлагане на брак пред  N на брой хора, нито супер изтърканото случайно сблъскване в асансьора. Имаше само любов, с всичките ѝ недостатъци и кривини, и една праскова.

Но не е само това. Нито пък е джендърфлуидният тренд. Помните ли Мик Джагър? Или Принс? Първият е виждан в трико по-често от отбора ни по художествена гимнастика, а вторият вероятно е притежавал почти толкова обувки на токчета, колкото Кари Брадшоу. Армията от фенки (и фенове) на двамата накуп обаче спокойно може да изнесе на гърба си баталната сцена в „Двете кули“, без нужда дори от Леголас. Още си спомням недоумението, което изпитах, когато майка ми заяви, че Мик Джагър е бил секссимвол. Това по времето, когато си падах по Ник Картър от „Бекстрийт Бойс“, или по-точно – по русата му коса (не ми го натяквайте много). Флоралните ризки на Джагър, на които според мнението ми тогава би завидял всеки шофьор, докосвал се някога до „Чавдар“, влизаха в известно противоречие със смъкнатите гащеризони и НБА модата в онзи период.

Известно време преди „Стоунс“ обаче светът пък си е падал по непокорни типове като Джеймс Дийн. Бунтовникът без кауза, вечно захапал цигара, е също така автор и на репликата: „Живей, сякаш ще умреш днес“, която спокойно би могла да измести татусите „Онли Гад кен джъдж ми“* от предмишниците на родните плеймейтки. Единствената прилика между него и Джагър, отвъд таланта, е, че сексуалният им живот е напълно способен да вдъхнови Сам Левинсън за нещо по-пикантно и от „Еуфория“.

Значи какво излиза? Дали на определени периоди от време жените, а и мъжете, а и всички останали – че ме е страх да не ги спомена, се насищаме на лошите момчета и ги заменяме с нежни? Или по-скоро през цялото време тези два типажа си съжителстват, но фокусът пада малко повече върху единия? Май по-скоро второто. Защото дори в ерата Сталоун и Шварценегер секссимвол е бил и Дейвид Боуи, а той, колкото и да ни е любим, по телосложение изглежда като Роки, минал десет-дванадесет пъти житния режим без пауза. И дори в ерата Брад Пит (тя приключвала ли е изобщо?!) и дразнещо перфектните му черти жените харесва(х)ме също толкова много и Венсан Касел (не, тази ера не е приключвала), чийто нос пък на вид е като опитвал се да изнесе реч на връх Шипка в снежно време.

А ако си мислите, че някои типажи са нови като Хари Стайлс и прословутия му лак за нокти, то малко ровене в историята ще покаже, че и това е вече играно. И то не само от очевидни заподозрени като Дейвид Боуи, ами и от по-неочевидни като Кърк Хамет например. Китаристът на „Металика“, точно така. С тази разлика, че той едва ли го е правил, за да се впише в моментния тренд, а по-скоро за да се открои от него.

В общи линии, независимо от имената си, типажите се повтарят, а мъжкият род остава неизтребим. Нещо като „Теленор“. Както и да го преименуват, вие пак ще си плащате нещо си и 99 на месец и ще му викате „Глобул“.

* Само Бог може да ме съди - англ.