Според археологически проучвания страната ни е една от териториите със следи от най-ранните обиталища на Балканите на вида homo erectus (изправеният човек) – преди около 1 600 000 г. пр.н.е. Подобно обиталище е пещерата Козарника близо до Белоградчик.

Информацията в Енциклопедията започва от този етап на развитие на човечеството. Минава през историята на възникването на отделните религии, култове и вярвания по земите ни – от първите земеделци до днес, като описва местата, на които са били прилагани.

Тези малко известни праисторически ритуални места, т.нар. светилища, невидими за очите на съвременния човек, които поразяват с размери и богатство от археологически находки, са включени за първи път в научнопопулярно издание в България.
Има интересна информация за долмените и къде може да бъдат видени, за боговете на траките и даровете, които са им били оставяни, за мястото на статуята на бога в античния храм, за разположението на антични морски светилища по черноморското ни крайбрежие.

Включени са над 600 обекта, ценност на материалната и духовната култура по земите ни – заедно с праисторически мегалитни светилища, езически храмове и тракийски култови съоръжения, свързани с орфизма, има информация и за древногръцки и древноримски храмове.

Разгледан е феноменът на раннохристиянските църкви, строени по българските земи след 4. век – нов тип храмова архитектура с обширно зално пространство, побиращо голям брой богомолци. Величествените базилики, в повечето случаи част от големи раннохристиянски комплекси, са свързани с обявяването на християнството за официална религия в Римската империя и покръстването на местното население.

Част от раннохристиянските храмове са изследвани, проучени, консервирани и социализирани в последните десетилетия, откриването на други предстои – отбелязват учените в „Енциклопедия Свещените места на България“.

Разгледани са и обекти на католицизма, арменската религия, мюсюлмански и еврейски култови сгради. Изключително ценен е терминологичният речник, справката за богове, светци и пророци, споменати в статиите, както и показалецът на включените обекти по области – особено полезен е той за любителите на културния туризъм. Много от представените в енциклопедията обекти са със статут на недвижими културни ценности с национално значение.

Енциклопедията – с нейните 704 страници и над 1300 снимки е съставена на базата на архиви на БАН и благодарение на работата на огромен екип от автори, консултанти на БАН, на Софийския университет и на музеи като Историческия, Археологическия – е най-пълното, подробно и систематизирано издание досега.

Неин главен редактор е археологът академик Васил Николов, водещ редактор е Таня Кадийска. Оформлението и дизайнът на корицата са на Тодор Манолов.