Пелион - земя на кентаврите

Първите ми впечатления от полуострова бяха за природа с жива и неподправена красота, за спретнати и кокетни дворове, пълни с цветя, и благи местни жители, които поздравяват и отвръщат на поздрава с усмивка

текст и фотография Анна Петкова 10 October 2022

 

Именно в Милиес, в традиционната пекарна „Фурнос Корба“,  опитах прекрасните и сочни пайове с точени кори и зехтин – с чушки и лук, с планински зеленини и сирене, а също и най-пленителната пита с маслини и лук. А в селцето Визицас, в женския кооператив „Есперидес“, се насладих на местния плодов специалитет „Сладка лъжица“ с ябълки Фирики, лимонови кори и млади орехчета. Това е позагубената у нас традиция на „бялото сладко“, което се сервира в малка чинийка за завършек на обяда.

В „Сладка лъжица“ може да се превърне и кората на диня, на лимони и портокали, тиква, пъпеш, череши, кайсии, черници и въобще всички налични сезонни плодове и корите им, за да няма разхищение. А и какво по-хубаво от това да съхраним ароматите им за месеците, в които те отсъстват свежи.

Говорейки за храна, не мога да не споделя силните впечатления от няколко любими места с автентична местна кухня. В семейната таверна „При Елени“ в Южен Пелион по пътя Афелианес–Кастри обединяват усилия мама Елени, внучката, синът Джордж и дъщеря ѝ, за да предложат на гостите си уникално сетивно преживяване на великолепни вкусове и аромати с прекрасна гледка към морето. На терасата, изпълнена с омаен аромат на жасмин и рози, всяко ястие си заслужава, а пилето с портокалов сос, фета сиренето на тиган с пикантен конфитюр от домати, свежата салата с кремообразно козе сирене и десертите останаха в спомените ми. Ах, десертите! Те са най-изящните, които съм опитвала въобще в Гърция, и наистина са нетипични за една таверна. Без да съм критична, десертите не са силата на таверните в Гърция и са по-скоро грубовати.

Джордж, освен че сервира с лекота и приятно дискретна усмивка, е техен виртуоз и прави свои интерпретации на рецепти на известни готвачи. Сред тях са най-невероятната портокалова пита, която съм вкусвала някога, панакота с желе от сезонни уханни праскови, тарт с фин крем от мандарини. Освен с ефирността и елегантността си, те се отличават с много балансиран вкус, залагайки на естествената сладост на плодовете и меда.

Друго непринудено място е рибната таверна „Флисвос“ с най-фантастичната рибена супа, на самия бряг на морето в селцето Катийоргис. Димос и братовчедът му предлагат прясна риба, особено вкусни бяха червените риби с рачешки привкус, скорпина на грил и барбуните на тиган, както и спагетите с домати и лангустини. Фамилията прави и свой зехтин, както повечето жители на полуострова. Зарадва ме подходът им да берат маслините рано, в края на септември – началото на октомври, за да съхранят максимално нивата на естествените фенолни съединения – антиоксиданти, които правят зехтина extra virgin супер мазнина без аналог от гледна точка на здравето. Самият Димос беше горд със зехтина си „Ранна реколта“ и отворената елегантна черна бутилка за специална дегустация беше почетен гост на масата ни при всяко отиване в таверната.

Да, различно е, когато добавиш струя зехтин extra virgin със свежа плодовост на рибената супа, на традиционната салата дзадзики или на нежното рибно филе! Това е и мястото, където за първи път се срещнах с вкусовете и ароматите на морския фенел Критама, моята голяма любов от това пътешествие.

Не мога да пропусна и посещението в семейната таверна „О Калогерос“ в Централен Пелион, на площада в село Аргаласти. Там, в къща на няколко века, мама Николета всеки ден приготвя поне десет различни гозби със зехтин – крехък зелен боб яхния, ароматни пълнени чушки и домати с ориз, зеленчуци и билки (има вариант и с телешка кайма и бял сос), удивителна имамбаялдъ и кюфтета от тиквички, типичната за Пeлион яхния с наденички и зеленчуци „Спецофай“, телешко с картофи, традиционното Пастицио с телешка кайма и т.н. И този мил и непринуден обяд завърши със „Сладка лъжица“ от кора диня. С тази концепция плодът запазва целостта си максимално (за разлика от сладката и мармалада), а вкусът дава приятен и свеж завършек на обяда.

Така и така сме в село Аргаласти и е съвсем естествено да се пренесем в семейната изба „Патистис“, имение, кацнало на хълма Камара над селото с прекрасна гледка към Пагаситския залив. Впечатли ме как всяка овошка, орехово и смокиново дърво, леха домати и зелен боб, лозята са прецизно и безупречно разположени на точното място с точната ориентация, за да посрещат и изпращат слънцето по най-благоприятния за техния растеж начин. Две поколения тук са посветени изцяло на виното и земята. Символ на избата е митичният образ на кентавъра – легендите казват, че конечовеците са обитавали планината Пелион, а най-върховният сред тях – Хирон, е считан за образец на мъдрост и справедливост. Дегустацията ни започна с тази история и продължи с разкази за огромната страст, с която семейството прави биологични вина с характер и собствен уникален стил, изцяло следвайки ритъма на природата и развивайки местните сортове Ксиномавро, Родитис, Лимнио, Асиртико.

Между Аргаласти и Платаниас се намира още едно любимо, очарователно и много живо село – Лафкос. Като настроение ме върна в детството ми и летата в балканското село на моя баща (Мартиново) – с изобилните градини с тикви, краставици и корнишони, зелен боб и неподправена семплост, която е много близка до живота. Бабите в Лафкос метат старателно двора и поливат саксиите с цветя, а децата се носят на рояци по улиците и ги проглушават със смеха си. Там се намира и най-старото кафене в Гърция, миниатюрно като собственика му, който лично направи по едно гръцко кафе метрио и гордо ни показа снимките на дедите си от „турско време“ и статии за кафенето в пресата, окачени по стените. Мястото създава усещане за автентичност, за връщане назад във времето към 1785 г., когато е създадено.

Запомних Лафкос и с една уникална пекарна, където Янис и семейството му правят най-вкусния традиционен жълт хляб със собствен зехтин и пшеница от о. Лимнос, както и невероятни банички със сирене от близката мандра за козе сирене и кремообразен сладолед. Съпругата му пък приготвя най-вкусната баклава и козунак Цуреки. Хареса ми, че вкусовете бяха много хармонични, нито солени, нито сладки и така се изявяваше вкусът на сиренето или спанака, или на ваниловия крем и орехите. Вълнуващо беше да видя подредените нарязани дърва по цялата странична стена на сградата, с които всеки ден се прави жарта за фурната и се пекат дълго прясно омесените и разточени вкуснотии. 200 хляба на печене!

Завършвам този разказ за Пелион с три неща, които се запечатаха трайно в съзнанието ми. Едното – от очарованието и магнетичната енергия на рибарското селце Агия Кириаки съвсем на юг и недалеч от известното планинско село Трикери, мястото, където се срещат водите на Пагаситския залив и Егейско море. Освен местната халва и вкуснотиите в рибната таверна „O Манолас“ – изумителните прясно изпържени барбуни с много нежно месо и свежата влита (зеленолистен суперзеленчук, традиционен за Гърция през лятото, който се бланшира и овкусява с морска сол, лимон и зехтин), морско-планинският пейзаж беше онова, което ми спря дъха. Отдавна не бях преживявала подобна магична гледка във всички нюанси на синьо-сивото. Небе, море и планини в едно. И едри плоски камъни в спокойната вода, носеща усещането за езеро. За първи път се насладих на плажуване директно върху камъните, приличащо на приятен ободряващ и нежен масаж в хармония със свежестта на морската вода.

Второто впечатление също е плажно – от плажа в Платаниас, осеян с пясък и дребни обли цветни камъни в края му и към скалите, с маслинови и платанови дървета, както и с красиви кафяво-червеникави варовикови скали. Отдавна не съм била на плаж, който те приютява с естествена сянка в най-топлите следобедни часове и с най-кристалночистата спокойна вода. Естественото джакузи между скалите в морето е истинска благодат за тялото.

И на финала не мога да не спомена за онова истинско щастие oт непринуденото и уютно общуване с местните хора. Да, Пелион е очарователно и неподправено място и мечтая да се завърна отново и да се гмурна още по-дълбоко в горите, полята, морето, храната!

« предишна страница
1 КОМЕНТАР
1
Петя
10 October 2022, 12:43

Много добре поднесена информация, само с едно уточнение "γλυκό του κουταλιού " не се превежда като "сладка лъжица", а като "плодове в захарен сироп". Много популярно в Гърция и Кипър.

ТВОЯТ КОМЕНТАР