Преди повече от век на турски остров в Източното Средиземноморие се появява чума. Отначало никой не иска да повярва. Е, умират някакви хора, но защо пък да е чума. Плъзват слухове и фалшиви новини. На острова, наречен Мингер, половината население са турци, половината – гърци. Всяка група обвинява другата – ти си виновен, а ти си тъп. Едните се предпазват с муски, давани от ходжите, другите настояват за карантина по европейски. Хората са изнервени от въведените мерки и мрачните прогнози, карат се, мразят се.

Да ви е познато? Странното е, че Орхан Памук започва да пише романа си „Чумни нощи“ (ИК „Еднорог“), от който е историята с епидемията на измисления от него остров, през 2016 година, като идеята му е хрумнала още преди три десетилетия. Явно най-продаваният в света турски писател отдавна е усетил онова, което се е носело във въздуха и което разломи обществото с появата на Ковид-19.

Казват, че Памук е написал най-добрите си романи, след като спечели Нобеловата премия за литература през 2006 година. „Чумни нощи“ вече е определяна като литературно събитие. Дебелото томче (над 700 страници в превод на Ивайло Хранов) се чете бавно поради маниера на Орхан Памук, който описва с почти микроскопски подробности действията на многобройните си герои, уханията, звуците, цветовете от живота на острова – до степен да имаме чувството, че наблюдаваме в реално време случващото се.

В ролята на допълнителна примамка на писателската кукичка е окачено убийството на високопоставен лекар, изпратен от султан Абдул Хамид да спре разпространението на болестта на острова. Убит е и неговият помощник, а с разследването е натоварен друг лекар, д-р Нури, наскоро оженил се за една от османските принцеси. Той трябва да действа по дедуктивния метод на Шерлок Холмс по искане на самия султан, който е пристрастен към историите за героя на Артър Конан Дойл.

Още с излизането на романа в Турция избухва скандал, но това едва ли е изненадало особено Орхан Памук. Той вече беше съден в родината си по обвинения в обида срещу турската идентичност заради изказването му, че Османската империя е виновна за изтребването на 30 хиляди кюрди и 1 милион арменци. Този път дежурните патриоти се обърнаха към съда заради оскърбление на Ататюрк и турското знаме в романа, но молбата им беше отхвърлена за успокоение на милионите почитатели на Орхан Памук, когото Умберто Еко определя като безразсъден гений.