„Красотата е в многообразието и различието – твърди Донатела Версаче, – защото животът трябва да се живее без страх от осъждане от другите. Модата също може да помогне.“ През март 66-годишната творческа директорка на едноименния бранд украси корицата на италианския „Вог“ в блейзър от черен латекс, клин и обувки на високи токчета. Какво мисли за света на модата Донатела, която е винаги на гребена на вълната?

луксът

„Модата е богатството на цветове, щастието и смелостта, които изпитваш, докато я носиш. След феминистките движения от 70-те изглеждаше, че луксът е напът да изчезне, да се превърне в минало. За мен да се обличаш в квадратни мъжки костюми, да носиш обувки с ниски токове е като да искаш да зачеркнеш собственото си тяло в името на това да изглеждаш по-сериозен. Минимализмът си е минимализъм. Но когато се обличаш така, се чувстваш така – минимално.

Дрехите трябва да ти дават смелост. Да те карат да се чувстваш повече от това, което си. Защото ние, жените, сме нещо повече.“

за жените

„В нас има нещо повече от мъжете и то е голямата ни емоционална интелигентност и способността да принадлежим, да сме част от цяло – било то фирма или семейство. 60% от служителите от компанията ми са жени, половината от тях са на ръководни позиции. Въпреки че ролята на жените в обществото все повече и повече нараства, има още много за правене.“

моделите

„Джил Кортлев, Прешъс Лий, Алва Клеър (Plus size модели, б.р.) – исках да ги изкарам всичките на котешката пътечка, за да отправя важно послание. Зад кулисите Прешъс Лий ме прегръщаше и целуваше. Попитах я защо. Отговорът беше, че никой досега не ѝ е давал възможността да дефилира в къс и тесен тоалет. Аз го намирам за нормално, дори необходимо. И въобще не ми хрумна да я скривам с по-дълга дреха. Исках да подчертая женствеността ѝ, която невинаги се среща при моделите, високи 2 метра и с размер 38.“

„Мъжете, които се обличат с мъжки дрехи, за мен са нещо съвсем нормално. Това е нещо, което съм правила преди 30 години, през 90-те, когато работех с Принс. Той имаше ателие за дрехи, където водех моите шивачки. Там се правеха костюми с пера и
обувки на високи токчета. И той ги носеше абсолютно естествено и небрежно.

Принс се грижеше за музикалното оформление на ревютата и веднъж ме помоли да сложа неговия символ на стола до подиума, но да оставя стола празен. Джани ме погледна и каза: „Донатела, ти, разбира се, познаваш всички глупаци, а!“. Ако знаеше какво пее Принс в една от песните, които беше написал за нас! В нея, след като изреждаше имената на всички модели, дефилиращи по подиума, Принс нареждаше: Pussy Control… Аз казах на брат ми, че пее – pussycat. А беше ревю на висша мода в хотел „Риц“ в Париж с най-важните журналисти.“

 
Джани

„След толкова много години си дадох сметка, че след като Джани се съветваше за всички свои по-важни решения с мен, може би не съм толкова некомпетентна, колкото се опитваха да ме накарат да мисля, че съм. Спомням си, че ме викаше да ме пита какво мисля за определен аутфит. Казвах – не ми харесва. А той отговаряше – нищо не разбираш.

Смъртта на брат ми беше толкова жестока, че години наред бях в шок. Връзката ни беше сложна. Аз бях негова сянка. Бяхме заедно и в работата, и в личния живот. Спомням си как организираше големи купони, след това изведнъж минаваше покрай мен и прошепваше: „Ти се оправяй! Отивам да си легна“. И аз оставах да забавлявам рокзвездите, които ме питаха къде е Джани. Ами, казвах, сега ще дойде. Затова и в началото след смъртта му се чувствах несигурна, чувствах се все едно целия свят е вперил очи в мен. Започнах като артистичен директор, защото трябваше да заема неговото място. В началото колекциите не ми се получаваха хубави, защото се опитвах да следвам минимализма, а това не е моят стил.“

„Жизел и Джиджи, включително и много момичета в Инстаграм ме питаха къде могат да намерят винтидж дънки и ризи на Версаче, и тогава усетих едно голямо желание за завръщане към максимализма. Хората отново започнаха да искат да се обличат с дрехи, пълни с живот и с енергия.“
 
моите сестри

„Навремето имаше много сериозна разлика между манекените за ревю и моделите, които позираха за рекламни фотосесии. Аз предложих да използваме модели и за ревюта, защото се бяха наложили като имена, а те се уплашиха. „Ама как ще ходя по котешката пътечка?“ – ме пита Кристи (Търлингтън). „Да не ти пука, както си ходиш вкъщи. Без да се правиш на модел. Просто бъди себе си.“ Така и стана, и си личеше, че се забавляват, че са приятелки, че са сестри. Изглеждаха точно както изглеждат в клипа на Джордж Майкъл – Freedom, в който са снимани всички заедно.

Линда, Синди, Клаудия, Наоми, Кейт бяха много млади, когато се запознах с тях. Пътувах до Ню Йорк, за да проследявам рекламната кампания на бранда, която снимаше Ричард Аведън. Станахме повече сестри, отколкото приятелки. С Наоми са ни достатъчни пет минути разговор, за да се разберем. Все едно има кръвна връзка помежду ни. Моите нови сестри днес са Джиджи и Бела.“