Иван и Андрей - от Макс и Мориц до Чичовци
„Интересното при тях е, че нещата им се развиха наопаки: те живяха като рок звезди, преди да са станали такива. Сега са звезди, но живеят като пенсионери“
Адриана Попова 07 July 2022
Какво казват жените до тях
(откъси от книгата на Иван Христов и Андрей Арнаудов „Братя по сърце“, предоставени специално на EVA)
ИРИНА ТЕНЧЕВА:
АКО ИМАМ НЯКАКЪВ ПРИНОС ЗА УСПЕХИТЕ НА ИВАН, ТО ТОЙ Е, ЧЕ С ЛЮБОВ И ОТДАДЕНОСТ СЪЗДАДОХ ДОМ, В КОЙТО ТОЙ ИСКА ДА СЕ ПРИБИРА
Казват, че откакто сме заедно, Иван много се е променил, но това не е било търсено от моя страна. Дори не мисля, че се случи заради любовта между нас. Всеки носи в себе си прекрасни качества и Божия искра, на която ѝ трябва само клечка кибрит – точният катализатор, който да я разпали. Най-често това се оказва любовта. Иван е носел всичко, което е днес, в себе си през цялото време. Аз просто съм запалила искрата.
За мен Иван е момче от звездите. Погледът му е нагоре към небето и бъдещето, което винаги обещава, че всичко е възможно. Голямата му мечта е в рамките на този наш живот да се случи кацането на Марс и покрай него цялото семейство е в течение по тази тема. Любопитен детайл на фона на тази негова страст е, че преди да се съберем, той имаше аерофобия. Иван преодоля страха си от летене (този вид страх е неосъзнат, вроден, на едно основно ниво, не се мисли) с втория ни полет заедно.
Ежедневно възникват всевъзможни проблеми и сред колегите му – служебни или лични. Грижи се и за децата. Представяте ли си, ако и двамата работехме в една фирма или една медия и бяхме част от ежедневните си професионални казуси? … Сега всеки си е в своите води през деня, докато караме към къщи, си говорим за случките, а когато сме у дома и вечеряме, обсъждаме преживяванията на децата и общите ни хубави планове. Работата няма място на масата ни.
Иван ми е казвал, че най-щастливият му момент от деня е, когато вечер се качи в колата и ми се обади, че вече е на път, и попита дали трябва да прави някакви покупки. Винаги говорим по телефона, когато се прибираме. Телефонните ни разговори са специални и важни за нас, има истории, които ни се случват през деня и ако не си ги кажем на момента, по-късно другият няма и да разбере за тях. Съвсем целенасочено се научихме да ги споделяме, аз го поисках, защото знаех, че е важно за нашите отношения – да свикнем, и аз, и той, когато ни се случва нещо през деня, по някакъв начин и най-близкият ти човек да бъде част от него.
