Забелязвам Тиери още в първия ден на Изложението за обувки MICAM в Милано. Изложението е в три огромни халета. В суматохата сред щандовете, хилядите производители, байери и посетители човек може да се изгуби точно като игла в купа сено. С влизането си Тиери Мул привлича стотици погледи с елегантността си. Хора го снимат или молят да се снимат с него.

Изглежда като слязъл от витрина на Савил Роу, с изключително елегантен костюм в три части, шапка, кожена чанта, обувки, които видимо струват малко състояние. Носи вратовръзка, съвършено съчетана с кърпичката, надничаща от джобчето на костюма му, и с цялостния му аутфит. На лентата на шапката му има две малки карти за игра, едната е с обгорели краища. (Защото, както ще ми обясни, когато се запознаем – животът всеки ден е игра и е важно човек да я играе така, че да не изгори.) Трите брошки на ревера му – звезда, сърце и миниатюрни очила, говорят за желанието му да посреща хората със сърце, да ги преценява през очилата на мъд-
ростта и да ги вдъхновява със светлината в себе си.

Този ден стайлингът му е в маслиненозелено, само вратовръзката се откроява в пастелно оранжево. В следващите ще го видя облечен в синьо и в кафяво в нюанс на коняк. На третия, последен, ден от MICAM заедно с група колеги журналисти, инфлуенсъри като него самия и организаторите на изложението вечеряме в House of Ronin – най-хитовия японски хъб, открит съвсем наскоро, през януари, в сърцето на Китайския квартал в Милано.

С Тиери се оказваме седнали един до друг и нашата вечеря на свещи, както и разговорът ни се случват съвсем спонтанно и импровизирано, докато пием просеко, а после саке и опитваме суши и гьоза, приготвени от шефа с две звезди „Мишлен“ Кацу Накажи.

Дойдох на изложението MICAM по покана на един от президентите му – ми обяснява Тиери Мул. – Запознахме се по време на Pitti Uomo, най-голямото изложение в света за мъжка елегантност, което се провежда два пъти годишно във Флоренция. Моята задача там е същата, каквато е и тук – да присъствам. Обличам се елегантно, нося хубави шапки, обувки и когато дойдат ловците на тенденции, ме снимат. Ако съм облечен в кадифе, заключават – Тиери носи кадифе, значи следващият сезон ще бъде повлиян от кадифето. И пишат статия за кадифето. После идват китайци, японци, снимат ме, защото правят индустриален шпионаж. И така анонсирам тенденциите.

А кой решава как да си облечен?

Работя с много марки и представям техните дрехи и аксесоари. Съчетанията решавам аз. От всеки инфлуенсър се очаква да извади под прожекторите творбите на марките, с които колаборира. Ти си жив манекен, човек-витрина. И когато хората те гледат, си казват – виж ти, това е оригинално! И пожелават да го имат. Моята работа е да изглеждам стилно, да привличам внимание, да вдъхновявам. Отивам на изложение, сядам някъде и хората сами идват да си говорят с мен, разпитват ме, искат да се снимаме.

Откъде си се научил да се обличаш толкова елегантно?

Аз съм роден в Конго. Там се обличаме с внимание по всякакви поводи – за кръщене или погребение, за да отидем на море. Истината е, че непрекъснато си търсим поводи. Когато първите колонизатори дошли в Конго, били удивени от отношението ни към тъканите, от умението да съчетаваме шалове и бижута. В Конго има специална култура на елегантното обличане. Правим невероятни съчетания. Умеем да носим различни цветове. Това е свързано със слънцето, светлината. Красиви цветове обличат всичките ни дни.

Говориш прекрасен френски.

Много хора ми го казват учудени – Тиери, твоят френски е по-изискан и на по-високо ниво от този на бял французин. Това е така, защото, първо, Конго е френска колония. Ние изучаваме френската култура повече от самите французи. И то от поколения. Раждаме се в среда, в която се говори френски. Това е езикът, на който съм проговорил, преди да науча родния ми лингала. И после, бях тригодишен, когато пристигнахме с родителите ми във Франция, за да завърши баща ми образованието си и да специализира.

Какво образование има той?

И двамата с майка ми са лекари. Той е хирург. Поемаше операции на хора след катастрофи. Обикаляхме цяла Франция, за да замества други лекари. И както се грижеше за болните, така се грижеше и за външния си вид. Облеклото му винаги е било много издържано. А има седем деца. С братята и сестрите ми сме четири момчета и три момичета.

Седем братя и сестри – звучи като във филм или приказка, нереално.

Това е, защото живееш по западен маниер, който няма нищо общо с Конго. В Конго децата са богатство. Колкото повече имаш, толкова по-големи са шансовете ти за щастлив живот, защото децата ти ще бъдат около теб и ще се погрижат за теб, когато остарееш. В Конго няма такива условия за възрастните хора, каквито има в Западна Европа.

С родители лекари вероятно и ти имаш висше образование?

Да, завърших магистратура по френска литература в Университета в Орлеан. Имам образователна степен DEA (начална степен на докторантура) по социолингвистика и дидактика на езика. Бих могъл да преподавам френски в университет. Много го обичам като език и съм голям почитател на литературата.

Кои автори харесваш?

Обожавам Бодлер, Барбе д‘Оревили. Това е период във френската литература, чиито автори са наричани les precieuses (Скъпоценните). Те творят на един много издържан, изискан език. Поезията им е като музика. Бодлер е бил денди. Започнах да чета негови текстове за дендизма и ми стана много интересно. И понеже съм живял в Конго, си дадох сметка, че това, което съм виждал в родната ми страна – това желание да се обличаш добре всеки ден, е точно дендизъм. Така навлязох в културата на дрехите – през езика. От друга страна, дрехите са език, който разказва за нас самите. За нашата екстравагантност, граници, мярка, уравновесеност. Както и за нашата лудост и склонност да експериментираме с цветове и форми.

А как започна да се занимаваш с дрехи професионално?

Докато следвах в Орлеан и после, когато се преместих да живея в Париж, се случваше да ме канят на събиране и аз, като човек от Конго, се обличам, все едно отивам на празник. Хората наоколо се чудеха – да не отиваш на сватба? И се изненадваха – ама много хубаво си облечен! И тогава на някого му хрумна – Тиери, може би трябва да започнеш да съветваш хората как да се обличат. Направих си страница във Фейсбук със съвети за стайлинг. Сега при мен идват различни хора и ме питат дали мога да им помогна да се обличат по-хубаво, защото работата им е свързана с общуване и е важно как изглеждат. Познавам шивачи, които каня да им вземат мерки, предлагаме им платове, за да им се изработят костюми по поръчка, които се шият в Италия.