Когато в началото на годината топмоделът Карли Клос се появи в списание „Уолстрийт джърнъл“ с изящен колан, напомнящ български пафти, а сред кредитите на фотосесията се забеляза името Sonia Petroff, се впуснахме в разплитането на една история, отвеждаща до Рим, Лондон и Париж.

В британската столица се намира централата на модния бранд, носещ името на българката Соня Петроф, която напуска този свят през лятото на 2015 г. Тогава съпругът й, италиански инженер, кани своя племенник и жена му Мария Леони-Шети в Рим, за да сподели с тях откритието си – колекцията на Соня от аксесоари, скици, лични вещи и обекти от българския фолклор, наброяващи над 800 предмета. Приживе Соня е легендата на фамилията, чиито български корени изплуват в намерените скици – разработки за аксесоари за колекциите на Valentino, Nina Ricci, Balmain и близката й приятелка, американската модна дизайнерка Даян фон Фюрстенберг.

Соня Петроф е родена в семейство на дипломати, които през 1950 г. са прогонени от комунистическия режим. Намират временен дом в Румъния и Швейцария, но се установяват трайно в Буенос Айрес. В този период аржентинската столица е обявена за една от 5-те топдестинации в света и посреща авантюристи от близо и далеч. Градът тупти с предизвикателен и артистичен ритъм, действащ пристрастяващо за бохемите по душа. Сред тях е и родената на 13 юли 1933 г. красавица Соня Петроф.

Подвластна на своя зодиакален знак Рак (години по-късно, ракът ще стане и символ на бранда с нейното име), в живота тя следва единствено интуицията си и нарушава всички съвети, давани й от нейните родители. Като например да си намери достойна половинка, да се задоми и да живее „нормален“ живот. За Соня това е равностойно да сложат сърцето й в окови. Мечтите й са съвсем различни. Използва българските си корени като вдъхновение за създаването на бижута и бързо намира място на модната карта. Светските събития, които не пропуска, я отвеждат в компанията на Валентино Гаравани и дългогодишния му житейски и бизнес спътник Джанкарло Джамети, които идват в Буенос Айрес, привлечени от бляскавите партита.

Джамети усеща, че българката има талант. Кани я да се присъедини към екипа, създаващ аксесоарите за колекциите на италианския моден ас. Много скоро от асистент на главния дизайнер Соня става ръководна фигура в екипа му. Обикаля целия свят, среща се с кралски особи, модели и артистични фигури от онова време, опиянена от живота на високи обороти и номадския ритъм. Бунтарка, със силно изявено усещане за независимост, тя не страда от липса на мъжко внимание. В личната й кореспонденция, наследена от Мария Леони-Шети (създателка и двигател на бранда Sonia Petroff), са намерени многобройни писма от родителите й, които настояват да укроти живота си и да се омъжи.

Соня обаче нито за миг не изневерява на стила на живот, който води, и организира бурни партита с приятели от модния и артистичния свят. Сред тях е филмовата и театрална звезда Марлон Брандо, с когото според снимките и бележките, намерени в архива й, са имали краткотрайна връзка. През годините поддържа редовен контакт с Брандо, с когото споделят еднаква страст към живота. Виждат се най-често в имението на приятели в Южна Франция, където Соня отсяда често, за да работи върху колекциите бижута за известни дизайнери.

На 40 тя все пак се решава да направи важната крачка и да застане пред олтара. Съпругът й, инженер от Рим, я приема с отворени обятия, защото самата Соня прилича на безценно бижу. Винаги на гребена на вълната, артистична, дръзка, силна – тя сякаш не живее, а танцува с благосклонната съдба.

В интервю за EVA от Лондон двигателят на бранда сега – Мария Леони-Шети, си спомня за първия си сблъсък с тайфуна Соня Петроф. „За първи път я видях, когато започнах да излизам с бъдещия ми съпруг в края на 80-те години. Точно тогава тя беше взела решение да не работи повече и за мен, както и за останалите в семейството беше известна само и единствено като „леля Соня“. Но помня и до днес, че където и да влезеше, погледите се обръщаха след нея. Притежаваше харизма и умееше да предизвиква вниманието на хората, дори без да говори, само с походката, жестовете и усмивката си!“

В архивите на Соня, които отварят след смъртта й, намират богата лична кореспонденция и много семейни снимки. Сред тях са спомените й от детството, прекарано в България, в семейството на баща й, дипломата Стоян Владимиров Петров-Чомаков. Важна политическа фигура, през 1919 г. той е секретар на българската делегация за подписването на Ньойския мирен договор, а през годините се превръща в дипломат от класа.

По време на едно от пътуванията си във Франция през 1928 година се влюбва в дъщерята на Едуард де Поортер – основател на компанията за производство на карбураторите „Клодел“, която става негова съпруга. От брака им се раждат две деца – Владимир и Соня, които са възпитавани в любов към България, фолклора и историята на страната.

Уви, в началото на 50-те години комунистическият режим им отнема българското гражданство и ги прогонва от страната. Дори и извън нея Стоян Петров продължава родолюбивата си дейност, основава българско дружество в Буенос Айрес, прави скици за българската църква, построена по-късно, и увлича по българските традиции и фолклор дъщеря си. Соня събира снимки на жени в традиционни носии и преработва авторски аксесоарите на красивите българки – гривни, колани с пафти и обици. В работата й като дизайнер за аксесоари за Валентино и Балмен тя също използва фрагменти и символи от българския фолклор.

Голямата мечта на Соня е да се върне в родината си и да намери вещите на семейството си, най-вече семейните снимки. Но това така и не се случва. Поддържа активна връзка с американския журналист от български произход Димитър Паница и неговата съпруга, които живеят в Париж. Навестява ги често, защото усеща острата необходимост да говори за България, да научава вести за страната, в която е родена и за която баща й е градил сериозни политически планове. Мария Леони-Шети си спомня ентусиазма, с който Соня след срещите с Паница споделя всичко със семейството си – надеждите България да има нормален живот, да е свободна страна, и с който подкрепя инициативите на Паница, свързани с фондацията му.

„Соня беше номад, изключителна жена с много голяма любов към България в сърцето. През последните години от живота й това се засили. Може би защото се вълнуваше много от промените в страната. От онова, което й разказваше Дими Паница. Тя беше достоен наследник на баща си, дипломат от класа и винаги с мисъл за България на първо място.

В артистичния дизайн на аксесоари, нейния запазен знак, се усещаше толкова фино и нежно присъствието на българския фолклор. Много съм щастлива, че някой от България като списание EVA се обърна към нас, защото по някакъв начин това е признание за българската следа на Соня. Винаги е мечтала да се върне в България и щеше да е много щастлива, ако хората в нейната родна страна чуят за бижутата й и че е творила с България в сърцето!“, коментира от Лондон Мария Леони-Шети.