„Сега се намирам тук. Американски гражданин. Преподавам руски и тям подобни във Вандалския колеж”, представя се Тимофей Пнин на забележителен откъм акцент и симпатични грешки английски език.

Този господин на 50+ години е сред любимите герои на Владимир Набоков и в романа си „Пнин” гениалният писател влага някои автобиографични нотки в образа на разсеяния професор. Не по отношение на английския, понеже Набоков проговаря първо на този език, а после научава руски, а защото е руснак, избягал от болшевишката революция. Както създателя си Владимир Набоков, така и Тимофей Павлович най-напред намира убежище в Германия и Франция, а после и в САЩ. Пнин е представител тъкмо на първата вълна емигранти отвъд океана.

С този роман Набоков пробива сред американските читатели и през 1958 г. получава първата си номинация за National Book Award за литература. Преди броени дни у нас излезе второто му издание с превода на Пенка Кънева от руски отпреди 22 години, но в нова редакция, корица на Люба Халева и с логото на „Лист”.

За разлика от своя създател, Пнин не успява да се впише в чуждата среда. Прокуден от Родината, той я носи в сърцето си. Животът го запраща все в погрешния влак и той преминава през него с трогателна беззащитност. Въпреки това проф. Пнин не губи своето достойнство и вярно сърце.