В рубриката ни "13 въпроса" говорят хората, които ни вдъхновяват и ни карат да вървим напред. Хора на различни възрасти и с различни професии. Обръщаме се към тях с желанието да поговорим искрено и да чуем гледната им точка за нещата от живота.

Актрисата Анжела Недялкова е неуловима. Точно, когато си мислиш, че си я опознал, тя те изненадва с новата си страст - към физиката, математиката или спътниковата телеметрия. Владее до съвършенство бягството от очакванията към нея. Понякога се опитва да се измъкне дори от кастингите, които я дебнат зад ъгъла. "Винаги правя така, когато силно мечтая за нещо и изведнъж разбирам, че мечтата ми е на път да се сбъдне", казва Анжела, която не се стреми към популярност на всяка цена.

Доброто кино обаче винаги я намира. Гледали сме я в „Източни пиеси”, „Аве“, „Пътят към Коста дел Маресме“, в холандската продукция „Райска стая“ и, разбира се, в главната женска роля в култовия „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл. Присъствието й пред камерите е магнетично, без нито един фалшив тон. Да я видим отново на екрана - този път в ключова роля от новия сезон на комедийния сериал "Съни бийч" по bTV, е огромно удоволствие. Образът й на адвокат с остър ум, върху който можеш да се порежеш, много й отива.

Измести ли малкият екран големия?

Ежедневието ни доста се измени, особено след пандемията и сякаш стана по-лесно да сме зрители пред малкия екран. Платформи като "Нетфликс" доста наложиха своя формат, изкарвайки постоянно нови и нови продукции, а тенденцията да се снимат сериали с филмова кинематографичност, плюс все по-достъпните системи за т.нар. домашно кино, доста допринесоха за този транзит. Все пак фенове на големия екран, вярвам, че винаги ще има - двете изживявания не могат да се сравняват, а и безспорно има продукции, които просто не си струва да гледаме у дома.

Какво е творческото предизвикателство, което искате да ви се случи през настоящата година?

Иска ми се да имам повече свободно време тази година, за да започна да разучавам един софтуер за дизайн на платки (Altium Designer). Имам мечта и да се науча как се изгражда наземна станция за следене на сателити и приемане на спътникова телеметрия.

Трагедия или комедия? И защо?

И двете - просто, защото животът не е черен или бял, както и емоциите, чувствата и душевността ни.

Филмът, който ви описва най-добре?

How it ends (2021)

Какво е нещото (мисъл, човек, преживяване, урок, мечта...), което Ви дава сили да се изправите, когато сте паднали?

Стихотворението “Ако” на Ръдиард Киплинг, посветено на сина му - абсолютно спасение и в най-тежките моменти. Спорт и учене също.

Идеалистично или реалистично подхождате към приятелството? Какъв е урокът, който научихте, след най-голямото си разочарование?

Подхождам и по двата начина. Научих се, че е полезно човек да приема себе си и другите такива, каквито са, и да ги пуска, ако вече няма какво да ги обединява. Както и че няма лошо понякога да сме по-груби в отстояването на себе си, ако другите упорито не уважават нашите граници.

Може ли любовта да бъде безусловна?

Любовта - да, но бракът и съвместното съжителство, семейството и отговорностите - не. Човек може да обича някого, но да не бъде с него. Всъщност, не бива да бъдем с някого на всяка цена и безусловно - това не е здравословно.

Какво ви задържа в България?

Възможностите, които не всеки вижда и оценява. Домът и семейството ми.

Изборът, който определи/промени посоката на живота ви?

Да изучавам Физика в Софийския университет. Обедини всички мои хобита, както и ме накара най-сетне да се почувствам разбрана и на мястото си, да намеря съмишленици. Сблъсквам се с едно доста комплексно предизвикателство, преоткривам заобикалящия ни свят по много красив и елегантен начин, в непозната за мен дълбочина. Преоткривам и себе си, и своите убеждения.

Каква е вашата представа за щастието? А за нещастието?

Щастието за мен е колекция от отделни мигове, а не някакво по-постоянно състояние на духа. Затова смятам, че много хора не разбират концепцията за щастие и не го изпитват, отдалечават се от него, поставяйки си го като основна цел. Много пъти съм чувала “Целта ми/мечтата ми е да съм щастлив в живота”. Не смятам, че има константни състояния, които достигаш веднъж и край. Нищо в природата не функционира по този начин. Нещастие за мен е това да дълбаеш в мисли от типа “Какъв е смисълът и има ли такъв?”, без да си готов да приемеш спокойно възможността да няма смисъл и това да не е повод за депресивни състояния. Също, да живея в илюзии и заблуда, както и да живея водена от силни (ирационални) страхове. Нещастие е и всеки друг момент, в който не изпитвам щастие и не всеки такъв е “лош”. Всъщност… ние определяме кое е “лошо” и кое “добро”, защото по-лесно си обясняваме света, слагайки го в рамки, но във вселената няма такива етикети и всичко е просто такова, каквото е. Затова ми допада науката - тя се опитва да разбере и да си обясни, без да дава подобни определения. Толкова е освобождаващо!

За какво използвате парите си?

За книги, храна и за хобитата си.

С какво са свързани страховете ви?

Със загубата на контрол (който, така или иначе, почти нямаме, което е коварното в случая).

Какъв талант бихте искали да притежавате и какво бихте променили в живота си и този на околните?

Предполагам, че това може да се определи като талант... Наистина искам да съм добър математик - ужасно трудно ми е, а все повече се влюбвам в красотата на математиката и все по-силно става желанието ми да я овладея. Струва ми се мисия-невъзможна и, ако все пак успея някой ден да достигна едно по-сериозно ниво на разбиране, то това ще е сбъдната мечта за мен.