Приятелите му твърдят, че Маноло Бланик е скромен и мил човек. Сигурно. Но този мил мъж може да е безмилостен, ако ви види, качени на платформи. Дори те да са на „Баленсиага“. Тогава очаквайте да ви каже по неговия ужасно възпитан начин: „Скъпа, имаш красиви крака, но веднага смени тези отвратителни обувки!“.

Всяко посегателство към красотата за него е плесник в симпатичното му, винаги добре избръснато лице. Той и досега не може да преглътне онези изкуствени цветя, с които се сблъсква, докато разглежда покоите на Екатерина Велика в Ермитажа. „Сред цялата тази красота?! Императрицата едва ли би одобрила това!“

Великата Екатерина е любимата му царска особа – заради роклите й с тънка талия, които вижда в Русия, и създадения от нея Ермитаж. Мария Антоанета е едва на второ място. Маноло има обяснение: „По рождение съм испанец, но в мен тече и чешка кръв. Майка ми ми четеше приказките на Пушкин, а баща ми, чех, говореше руски, така че от малък съм влюбен в руската култура. Бил съм в Русия много пъти: обичам тази страна. А Санкт Петербург обичам повече от всеки друг град на света“.

Маноло Бланик наскоро отбеляза 50-годишната си творческа кариера. Направи го подобаващо с капсулна колекция, изцяло в злато и включваща класическия модел Hangisi с прочутата четвъртита катарама от камъни Swarovsky, обувки с пера, от фина мрежа или ръчно тъкано макраме, ботуши с ресни и чифтове с миниатюрни камбанки в чест на гривната с четири звънчета, която майка му носела като символ на четиричленното им семейство.

Мануел Бланик Родригес е роден през 1942 година на канарския остров Палма в семейството на испанка и емигрант от вече окупираната от Хитлер Чехословакия, бивш собственик на фармацевтична фирма в Прага. Родителите му притежават бананова плантация и осигуряват на Маноло и сестра му безгрижно детство. Майката Мануела изпитва страст към обувките и дори по време на войната, когато доставките на стоки са проблем, под ръководството на местен обущар се научава да ги прави сама. Вдъхновена е от каталунските еспадрили, но за да не са скучни, ги украсява с дантели и панделки. Синът е запленен от уменията на майка си и сам започва да изработва обувки… за домашните любимци, а защо не и за изумрудените гущери, които пробягват през тревата на фамилната плантация. Прави ги от лъскаво фолио от шоколадови бонбони. Природата и до днес остава най-големият вдъхновител за Маноло, оттам той черпи идеи за фантастичните си дизайни. В паметта му още ухаят старинните сортове рози от Франция и Англия, които майка му отглежда в Палма. В градината си в английския Бат, където живее, той се грижи за стотици цветя и билки, а сред големите му страсти е да обикаля красиви градини навсякъде по света.

Всичко, което знае за обувките, научава сам. Кариерата му тръгва от Лондон, преди това следва литература и архитектура в Женева и сценография в Париж. Обратът в живота му се случва през 1969 година, когато на светско събиране се запознава с Палома Пикасо, а тя го препоръчва на Даяна Вриланд, по това време директор на нюйоркския Институт за костюми Met.

До този момент той прави скици на сценични облекла и обувки и пише статии за италианския „Вог“. Вриланд, известна с безцеремонния си език, никак не харесва скиците му на дрехи и процежда само: „Млади човече, придържайте се към крайниците и правете обувки“. Маноло взима присърце немногословното й напътствие. Първия си пробив прави с колекция обувки за най-известния лондонски дизайнер тогава Ози Кларк. Моделът му „Cherry Shoe“ – зелени велурени сандали на висок ток с дълги връзки, които завършват със стилизирани череши, любимия му плод – го изстрелва почти в небесата.

През 1973 година той вече има собствен бутик в Челси, а сред първите му клиенти са Дейвид Хокни, Рупърт Еверет и Ана Уинтур. Ана по това време е главен редактор на британския „Вог“, току-що е родила сина си Чарли, когото води в магазина на Маноло и прекарват там с часове. Бутикът се превръща в нещо като приятелски клуб, където отиваш специално облечен, за да се забавляваш в компанията на този очарователен, магнетичен мъж. В близкия му кръг е и Бианка Джагър. Тя ще обуе „Манолос“ и когато, възседнала бял кон, влиза в прочутия нюйоркски клуб „Студио 54“ през 1977 година. Така постила пътя на Бланик към американския пазар.  През 1983 година той открива бутика си в Ню Йорк и завладява фантазиите на младите нюйоркчанки. Десетина години по-късно героинята на Сара Джесика Паркър от „Сексът и градът“ (излъчван 1992–2003 г.) ще превърне обувките „Маноло Бланик“ в световна обсесия. Филмовите критици ги наричат петата главна героиня в сериала. Неслучайно продължението му – „Просто ей така“, започва с кадър, в който Кари Брадшоу влиза в гардеробната си и посяга към иконичния чифт Hangisi от син атлаз с думите: „Здравейте, любими“.
Незабравима е и работата му със София Копола по филма „Мария Антоанета“, където Бланик създава великолепни дизайни, подходящи за кралица, но с предчувствие за 21. век.

Киното е любимото му изкуство, неговият начин да избяга от действителността. Петте най-харесвани от него филма са „Гепардът“, „Двойно обезщетение“, „Бунтовник без кауза“, „Всичко за Ева“, „И Бог създаде жената“.

Звездите също обичат Маноло Бланик. Анджелина Джоли, Лейди Гага, Виктория Бекъм, Кайли Миноуг, Риана, Наоми Кембъл, Уинона Райдър, изглежда, са съгласни с констатацията на Мадона, че неговите обувки са „по-добри от секса“. Покойната лейди Даяна също е сред почитателките им, а Кейт Мос си поръчва при него чифт за сватбата си. И въпреки че капризната моделка тогава кара Бланик на няколко пъти да ги преправя, днес тя признава, че още носи своите „Манолос“ от 90-те – златни сандали, еднакво удобни през деня и вечерта.