Която е много по-важна от храната, от мястото за живеене, от въздуха, от всичко.

Ми да, да му казвам на Хрисчо колко много, много, много го обичам, да го прегръщам, да го целувам и да заспива, докато му чета приказка. Вчера например му четох „Малкият принц“ и от една немска книжка – за зайчето на едно момиче, на което в училище му казали, че няма Дядо Коледа. Пък зайчето решило да пише писмо до Дядо Коледа. И… – усмихва се – е много приятно, когато се е сгушил в теб, ти му четеш, той започва да заспива… най-сладките неща. В този смисъл ми е лесно да съм баща.

А Христо как приема Йоан?

Много се грижи за него. Бута го на проходилката, играе си с него. Смее му се как се учи да говори, повтаря след него. А Йоан онзи ден, докато ме държеше за пръстите, направи три крачки. За три секунди се закрепи прав. Сигурно ще проходи през лятото на морето, както Христо проходи на „Градина“. Христо рисува много хубаво. Запълва цели листове А4 с миньони и всичките са с различни физиономии.

Откриваш ли по нещо от себе си в тримата си синове – Деян, Христо и Йоан?

Свободата, въображението. Радва ме, че са спокойни и уравновесени. За Деян ми казаха оня ден, че отсъствал по математика, защото разбрал, че ще има класно. Не му е любимият предмет. И на мен не ми беше. Решил, че по-добре да има отсъствие, отколкото двойка. И аз му казвам – ми айде седни си на задника! Вече е десети клас. Висок колкото мен. Голям мъж. Вратар на „Левски Раковски“ – отдавна е в отбора. Ще видим. Нямам против да стане професионален футболист, стига това наистина да му носи смисъла, който получава човек, когато се занимава с това, което обича.

Кръстихте ли Йоан?

Да, на Ивановден. Светлана Янчева му е кръстница. Кръсти го отец Николай, който е кръстил и Христо, и Деян, за което съм много благодарен и радостен.

Случвало ли ти се е да чувстваш душата си загубена?

Имах такъв момент… Понеже сега е време разделно… Мислех си, че тези представления, които играех в Народния театър, ще се възстановят, но с течение на времето разбрах, че няма вероятност. И трудно се разделих мисловно и в душата си с всички герои, които живеят години в мен, персонажите от „Полет над кукувиче гнездо“, „Братя Карамазови“, „Хъшове“ и „Вишнева градина“, „Дон Жуан“.  

Много ми липсва Народният театър такъв, какъвто беше!

Дааа.

Беше хубаво да е толкова пълен с талант, да се случват толкова масови, хубави и силни постановки.

Хубавата новина е, че един фестивал в Япония, представи си какви шпиони има, разбрали за „Калигула“ и ни поканиха да участваме. Ще пътуваме от 25 април до 15 май – двайсет и няколко дена. В Япония не съм ходил. Най-вълнуващо ми е, че ще се опитам да си купя нещо истинско от легендарен самурай, независимо колко ще струва. А с Радина имаме предложение за турне в Германия с „Любовникът“ може би през май–юни (почуква на дърво). „Годо“ също би могъл да пътува.

Кой от филмите, в които си играл, ти е най на сърце?

Тези, които предстои да излязат – Fishbone или „Рибена кост“ на Драго Шолев, който изгледах и е много як. Напомня киното на братята Коен. И естествено, с огромно нетърпение очаквам и „Пумпал“ на Теодор Ушев. Той ще бъде игрален с анимация. Предстои да излезе филмът на Светослав Овчаров, в който играя Фердинанд. И още един – по сценарий и режисура на Марий Росен и Димитрис Георгиев. Казва се „Татко“. Той пък ми напомня на Алмодовар. В него изпълнявам една от главните роли – таткото. Снимах на приятелски начала, защото много ме грабна сценарият.