Тоест човек трябва първо да се справи със собствените си демони, за да може да има партньор, така ли? Ти как се справяш със своите?

Вече нямам време за такива. А и преди не съм имал. Аз ги държа на синджир и ако трябва да ги изкарвам, ходя примерно да плувам. Дава медитативно усещане и си излизам като къпан. Или тренирам някакви спортове, или на сцената. Там отприщвам тази, така да се каже, по-тъмна енергия. Но повече обичам да съм светъл.

А как се научихте да си партнирате с Радина?

Може би с времето стана. Като се появиха и децата. При появата на дете ти насочваш любовта си и към него. Чисто актьорски Радина е удивителен партньор. Никой от нас не се бори за надмощие, никой никого не иска да надиграва. Има баланс и всичко е дозирано – емоцията, всичко… Мисля, че „Любовникът“ много ни помогна да изградим партньорството, което имаме в „Нирвана“.

Откриваш ли връзка между историите в „Любовникът“ и „Нирвана“?

Според мен всичко в отношенията на героите е резултат на това, че нямат, не могат да имат и няма да имат деца. Случващото се в „Любовникът“ е запълване точно на тази празнина. В „Нирвана“ Яворов казва на Лора: „Ти не помниш ли какво стана преди три месеца?“. „Нищо не е станало“ – го контрира тя. Но той й отговаря: „Лоро, грехота е, недей! Грехота е да жалееш неродено дете“. Реално тя абортира, като едва не губи живота си. И след загубата на детето са в много странни взаимоотношения. Не са и повече не могат да са интимни. Него това го измъчва. И тук е катарзисният момент – дали ще се разделят, или ще останат заедно, като го надживеят.

Какво правихте с Радина по време на локдауна, когато театрите бяха затворени?

Тогава си създадохме детенцето. Знаеш, че тя изкара много тежко ковид, бременна в девети месец. Аз също, но по-леко. В началото на пандемията играехме в Малък градски театър „Завръщане у дома“. Влизахме с маски. Правеха ни тестове преди всяко представление. Всичко беше окей, обаче след като ми сложиха първата доза ваксина, отидох на една среща в Музикалния театър. Всички бяха без маски. Не питах дори защо. Викам си – сигурно си правят тестове. Два дена по-късно ми се обадиха и казаха, че тези, с които съм се виждал, са с ковид. Питам – добре бе, хора, вие не си ли правите тестове, защо бяхте без маски, защо не ми казахте, че е рисковано. И те ми отговориха – ами откъде пари.

При това си бил с бременна жена и малко дете!

Да, и Христо беше болничък според мен. И Деян (синът на Деян с Анастасия Ингилизова). За Радина беше ужасно. Не можеше да яде, да стане от леглото. Отслабна. Можеше да пие само чай. И аз денонощно правех чай. Давах й мед, витамини. И понеже бяхме карантинирани, обикалях около една маса, без да знам какво ще се случи с нея и с детето. Междувременно Ася беше в болница в много тежко състояние с опасност за живота. Вкарваха й кислород с маска. Не можеше да диша. Всички го минахме. Беше кошмарно.

Синът ви Йоан обаче се роди жив и здрав, в Пловдив. Дали е айляк?

Ха-ха. Бих казал, че да. Много е спокоен. Радина още го кърми и на него много му харесва. Мъчим го да го захранваме – с млекца, защото не харесва нищо, което не е свързано с мляко. Вече има зъби – два горе и четири долу – и докато Радина кърми, той я захапва от време на време. Само чувам: „Ааау! Йоане, престани!“. Много е смешно, защото, когато тя извика, той я гледа с упрек и въпросително в смисъл – на какво се правиш сега, какво толкова, като съм те ухапал. Радето е страхотно търпелива. Христо го кърми около година и нещо.

Ще пораснат едни Крали Марковци!

Да! Същото казаха и едни доктори, съдейки по органите им – кръвоносни съдове, сърце, че могат да се развият като доста солидни индивиди.

Ще имаш армия зад теб.

(Усмихва се.) Да.

Ще направите едно село с къщи.

Да. Ха-ха-ха.

Лесно ли ти е да бъдеш баща, при положение че твоят е отсъствал в детството ти? (Родителите на Деян се разделят, когато той е на две годинки.)

Е, той си беше не до нас, но около нас с бащинската си любов, като модел… Сигурно ми е по-трудно, отколкото на други хора, защото нямам база, от която да черпя. Но аз съм абсолютно влюбен в децата си и някак си обичам да ги обичам. Това е… – разперва ръцете си и се протяга с усмивка. Закрива почти целия прозорец в гримьорната си в Народния театър, където разговаряме, – такава всемирна, космическа любов. И няма как да сбъркаш във възпитанието, когато даваш любов. Говоря не за лигавене, а за любов.