В рубриката ни "13 въпроса" говорят хората, които ни вдъхновяват и ни карат да вървим напред. Хора на различни възрасти и с различни професии. Обръщаме се към тях с желанието да поговорим искрено и да чуем гледната им точка за нещата от живота.

Ваня Джаферович вероятно е най-известният хърватин у нас, най-романтичният съпруг (не спира да обсипва с комплименти половинката си и майка на двете им деца Евгения) и най-големият авантюрист. Преди няколко години бившият футболист победи в българския "Survivor", а сега, въпреки че помни добре жестоките изпитания в Камбоджа, отново се завръща в екстремното риалити, което този път запраща двайсет мъже и жени на самотен филипински остров.

В новия сезон на "Survivor: Скритият идол", който стартира на 21 февруари по bTV, Ваня обаче не е един от участниците, а е част от екипа. Ще го видим като водещ на епизодите с дигитално съдържание, в които разказва на зрителите какво се случва в "кухнята” на предаването и ще се уверим, че се чувства като у дома си сред, меко казано, недружелюбната природа.

Може ли човек наистина да свикне с всичко и да оцелее при всякакви условия?

Не само, че може, а трябва.

Когато бях на 8 години, започна войната в Хърватска. Спомням си всичко, ден по ден, месец по месец. Загубих 4 години от живота си да се крия по мазета от бомбите. Но оцелях.

В „Survivor“ също трябваше да вляза в режим на оцеляване, нямах друг избор. Изпитанията в това риалити не са за всеки - да спиш на пясъка два месеца, да се завиваш с листа и да те лазят скорпиони, е изпитание. Гладът също не е за подценяване. Бях се зарекъл, че никога повече няма да се върна в този ад. Но, ето ме – отново съм в „Survivor“, този път като част от екипа. Да работиш в толкова тежки условия също не е лесно.

Има ли граници пред човешката воля и има ли значение какъв емоционален товар носиш, за да пребориш себе си и околните?

Със сигурност граница има, но за всеки тя е различна. През колкото повече трудности си минал и колкото повече опит имаш, толкова повече тази граница се отмества.

Кога сте се чувствали най-силен и кога най-слаб?

Парадоксално, когато се чувствам най-силен се чувствам и най-уязвим. Все си мисля, че не заслужавам да летя в облаците, че всеки момент нещо лошо ще се случи и ще се приземя рязко.

Плаши ли ви самотата? Или пък се разбирате добре с нея?

Самотата ме плаши. За мен тя е наказание.

Кога сте се чувствали най-горд от себе си?

Когато спечелих „Survivor“. За мен това беше важна лична победа, защото до този момент се съмнявах в себе си. В това предаване е важно да не лъжеш и себе си, и другите, че не си отишъл за победата, а за емоцията. Ако не си честен, нямаш място в риалити формата.

Има ли битки, в които не бихте се включили? Битки, които предпочитате да загубите?

В битките няма средно положение - или си от печелившата, или от губещата страна. Клише е, но е вярно: не можеш да спечелиш, ако не си се научил да губиш.

Вярвам, че една загубена битка не значи, че си загубил войната и че няма нужда да се правиш на герой, ако моментът не го изисква. Опитът ме научи, че по-важни от силата са комбинативността и умът. Тези качества привличат съмишленици, с които можеш да стигнеш далеч.

Може ли любовта да бъде безусловна?

Любовта трябва да бъде безусловна. Дали може да бъде такава е различен въпрос.

Какво ви задържа в България?

Любовта. При мен тя дойде, когато бях на 26 и се запознах с Жени. Все още помня първата ни целувка.

Изборът, който определи/промени посоката на живота ви?

Да се откажа от футбола. След като тръгнах в различна посока ми се случиха още много хубави неща. Футболът обаче ми даде здрава основа – той ме научи на принадлежност, на принципи, да бъда отговорен, никога да не се предавам, да губя с достойнство и да не мразя.

Каква е вашата представа за щастието? А за нещастието?

Щастието е да си в мир със себе си. Нещастието е точно обратното – да водиш ежедневна война на свой терен.

За какво използвате парите си?

За удоволствията в живота, за хубави преживявания и пътувания, за незабравими спомени с близките ми.

С какво са свързани страховете ви?

Страх ме е от смъртта. Нищо вълнуващо не виждам в нея.

Какъв талант бихте искали да притежавате и какво бихте променили в живота си и този на околните?

Бих искал да стана добър в някое изкуство. Винаги съм мечтал да запиша песен с група. На този етап пея само в банята вкъщи. Жена ми обаче твърди, че се справям добре! Другото ми голямо желание е да се снимам в киното - като дете исках да стана актьор и този копнеж не ме е напуснал.