Здравейте, български приятели! Много ми харесва възможността да ви заведа на кулинарно пътешествие в родната ми провинция Дзианши! Според историческите данни основен принос към местната кулинария имат главните дворцови готвачи. Много отдавна те се отказват от следването на столичните „моди“ в приготвянето на храна, поради което традиционните дворцови рецепти са запазени до днес.

Тук, в родната ми Дзианши, кулинарията с уникалното си културно-историческо наследство е прочута най-вече с незабравимите люти чушки, известни в цял Китай. Причината за широката употреба на лютите чушки тук е тясно свързана с климатичните особености на Южен Китай, най-вече с обилните дъждове. Китайците вярваме, че консумацията на люти чушки може да предпази телата ни и да „гони“ влагата и студа.

Всеизвестно е, че вкусните ястия, приготвяни за празнуването на Китайската нова година, представляват есенцията на местното кулинарство. Новогодишната трапеза, особено на вечерята, може би най-важният за китайците ритуал, има свои строги изисквания, различни в различните китайски провинции. У нас например необходимо е да се включат четири вида на месо – пилешко, патешко, риба и свинско. Всяко от месата има различно символно значение и, разбира се, се приготвя по различна рецепта! Нека да ви разкажа за тези рецепти!

Сутринта на Китайска нова година баба ми приготвя рибни кюфтета, които символизират здраве, щастие и успешна работа и кариера за следващата година. Купува прясна риба, около 5 килограма. Отстранява костите и оставя само рибните филенца. Добавя и 8 яйца. Нарязва на ситно 6 глави чесън и джинджифил. По желание слага щипка сол и други подправки, за аромат. А после баба ми омесва сместа, оформя на топки и ги слага в горещо олио за около 5 минути.

Аз съм винаги първото дете, което опитва толкова вкусните, ароматни и хранителни кюфтета. Въпреки че ви предавам рецептата със само десетина изречения и тя изглежда лесна, всъщност са нужни доста време и усилия.
Според мен кулинарните вълшебства се появяват от любов. Сега, докато уча българска филология и живея в Пекин, често ми липсва храната от родния ми край, точно както българската ни преподавателка Люба често си спомня за българска луканка. Не само неповторимите аромати и вкусове ни липсват, а и нашите роднини, детство и спомени. Ето защо рибните кюфтета се готвят само по време на семейно събиране.

Елица е псевдонимът, който си е избрала студентката по българска филология в Пекинския университет Лу Дзъюн. Тя е написала краткото си разказче на български сама, без редакции и намеси. То е част от книгата „Опитай това“ под съставителството на Светлозар Желев. В сборника, който дразни небцето с пътеписи и разкази за кулинарни откривателства, участват и българисти от Хърватия. И те като китайските студенти споделят с читателя любими храни от своите градове и области. От българска страна участват две дузини автори, сред тях познати имена като Мила Михова, Велина Минкова, шеф Джун Йошида, Владина Цекова и Светльо Желев, разбира се. От издателство „Колибри“.