Жената, която има избор

Първият им голям удар е пластмасовото укулеле (нещо като малка китара – традиционен музикален инструмент на Хаваите). После идва ред на музикалната кутия, от която продават 20 милиона екземпляра, а след това и на много успешната им картечница, с която момчетата да си играят на войници из дворовете на къщите си. Рут отново рискува, като изисква дизайнът на играчката да е колкото се може по-близък до истинското оръжие.

Родителите са стъписани, но момчетата полудяват по новата картечница на Mattel. Още тогава на Рут й хрумва, че трябва да намери начин да продава директно на децата, не на родителите. Концепция, която скоро ще се избистри в съзнанието й и ще промени завинаги правилата в бизнеса.

През 1956 г. семейство Хендлър заминава за Европа заедно с двете деца. Едва ли някой някога е купувал толкова играчки, колкото те донасят обратно в Америка от пътуването си! Малцина знаят, че не децата, а Рут е инициаторът на цялото това разгулно пазаруване. Тя забелязва, че в Европа играчките са по-различни и далеч не така инфантилни като американските. Решава, че може да почерпи опит, и затова купува всички екземпляри, които й правят впечатление. Най-важната й покупка е куклата Лили Билд, която вижда на витрината на швейцарски магазин за играчки.

Рут открива, че това е кукла, която не е нито бебе, нито дете, а е млада жена, при това със смущаващо подчертани вторични полови белези, тоест – гърди. Била си направо едрогърда. В пуританска Америка биха я изгорили на кладата, подсмихва се Рут и чувства как адреналинът пламва в кръвта й. Подушва успеха много, много отдалеч и няма нужда от други доказателства.

Когато се прибрали у дома, Рут вече е изцяло обсебена от новата идея – Mattel трябвало да предложи на пазара своя кукла и тази кукла да бъде различна от всички съществуващи. Дори с цената на скандал.

Историята как точно се родила идеята за Барби вече се е превърнала в легенда. Според тази легенда Рут пиела следобедния си чай и наблюдавала дъщеря си Барбара, която си играела със собственоръчно направени хартиени кукли. Тези кукли не били нито бебета, нито прохождащи деца, нямали гащички и криви крачета, нито биберони, пухкави бузки и дантелени шапчици.

Всъщност те приличали на самата Барбара, тогава вече 15-годишна – имали прически, цветни дрехи, а някои от тях носели дори бизнес чанти като тези, които момичето виждало в ръцете на майка си. И изведнъж Рут получила много ясно своето поредно бизнес прозрение – новата кукла трябва да въплъщава нов тип жена. Всички кукли до този момент били създавани, за да развиват майчинския инстинкт в малкото момиче като по този начин го подготвяли за единствената му възможна бъдеща роля – тази на майка. Кукли за хранене, кукли за повиване, бебешки колички – цялата индустрия поощрявала момиченцето да мечтае само за едно нещо – да се омъжи и да стане майка. И Рут решила, че нейната кукла ще бъде съвсем различна. Нейната кукла ще бъде… звезда.