Корсика - островът на красотата
На 90 км по вода от Тоскана и на 170 – от Лазурния бряг, сред аквамаринените води на Средиземно море се намира островът, който древните гърци наричали „калисте“, „най-хубавата (земя)“
Лилия Илиева 03 January 2022
През вековете тази земя е искана от мнозина. Била е част от Картаген, от Древна Гърция, Древния Рим. Оттам за Рим са изнасяли роби, роби бунтовници, известни с „куция“ си характер. Изнасяли са и вина, защото били евтини и много хубави. А в замяна на това използвали острова като място за заточение. Така римският философ Сенека се оказва един от най-известните изгнаници по тези земи. Към Корсика са имали интерес и Британската империя, и Италия, и Франция, а тя пък си родила император – Наполеон.
Корсика е много и разнообразно красива. Има брегова ивица от 1000 км, скалисти и пясъчни плажове и вътрешност с планини, гори, езера, както и интересна флора и фауна. Островът е дълъг 183 км и широк 83. Има и автобуси, и малки влакове, с които също е удобно и възможно да стигнете до интересните за виждане места. Четири летища правят връзка с най-големите градове в Европа.
Там кацате с Корсиканските авиолинии. По-красиво и вълнуващо преживяване обаче е да пристигнете с ферибот от Генуа. Пътуването е около пет часа. Гледките са фантастични. През деня, пиейки кафе или коктейл на една от двете палуби, може да се наслаждавате на пътеката, която корабът оставя зад себе си, на облаците, рисуващи фигури в небето. Можете да четете книга, излегнати удобно на някой от меките дивани сред глъчката на големите групи модерно облечени италиански туристи или на децата, играещи на детските площадки.
Може да хапнете вкусно в пицарията или да обядвате в стола и ресторанта. Още по-магично е преживяването нощем – под звездите и в уюта на светлините на кораба. Тогава първата среща с Бастия е впечатляваща. Случва се на фона на целия разкош на изгрева, който пръсва бои в морето – червена, оранжева, жълта, светлината си пробива величествено път в тъмнината.
Бастия
е пристанищен град в северната част на острова. Построен на хребета на планина. Град за разходки – по стръмните улички сред впечатляващите сгради със съхранена архитектура от 18. век, под високите прозорци с дървени капаци с простряно пране пред тях, на старото пристанище с паркирали яхти и катамарани, оградено с кей под формата на подкова, край заведения и магазини със сувенири за туристи. В тази част на града е живял в детството си Виктор Юго. Къщите са с етажи, високи по 4 м. Някои са боядисани в ярки цветове – жълто, оранжево, други са като опустели с излющена мазилка.
Приличат на нещо средно между гигантски пиратски галери и гробници. Изглеждат едновременно величествено, потискащо и красиво. Като старовремски декор, на фона на който туристите вдигат безметежен ваканционен шум, бърборейки по заведенията, опитвайки от вкусното джелато (все пак сме близо до Италия, опитайте сладоледа от кестени) или… В магазинчетата за сувенири продават едни много смешни играчки магаренца, които повтарят околните шумове.
Нерядко хора на сериозна възраст си играят да се смеят или да им говорят, за да слушат смешното повтаряне. Там е и най-голямата църква в Корсика „Сен Жан Батист“, строена между 1636 и 1666 г., реновирана през 18. век. На 23 юни вечерта в чест на свети Йоан Кръстител и на лятното слънцестоене пред нея палят огромен огън и хората ритуално влизат за първи път в морето. Вярва се, че тогава то лекува.
Над Старото пристанище се намират Цитаделата от 14. век и замъкът на Генуезкото правителство в Корсика – Palais des Gouverneurs от 16-и. Не пропускайте да се разходите там. Красиво е. В квартала по тесните павирани улици има малки галерии, барове, колоритни заведения, в едно от които опитахме пица с трюфели и ябълки. Под Цитаделата е крайбрежната алея Алдилонда, която обикаля хълма и под която се разбиват или кротко полазват вълните на Средиземно море, наричано някога в тази му част Лигурийско.
На площад „Сен Никола“ се намират туристическият офис, паметникът на Наполеон, изобразен доста мускулест, гол до кръста и наметнат с плащ в римски стил. От този площад започват туристическите обиколки на града, а в неделя сутрин на него се нареждат сергиите на броканта – пазара на антикварни мебели, бижута, колекционерски книги и картички. През годината има и различни изложения, едно от които е тридневното Изложение на шоколад през октомври.
Съботният пазар, на който се събират фермери, занаятчии, художници, корсикански музиканти и продавачи на цветя, е на площада, намиращ се между „Сен Никола“ и Старото пристанище. От 18. до 19. век тук е имало театър – „Марбьоф“, сега заменен от фонтан.
Единствената изцяло пешеходна е „Наполеон“. Покрита е с настилка от камъни от област близо до Бастия – Брандо. Има магазини на модни марки, за сувенири, за местни продукти, дизайнерски работилници, салони за занаятчийски сладолед. Уютно е за сутрешно кафе с палачинки. Ние го пиехме в кафенето „Марк Хасан“, ако приемате съвет. Може би заради собственика – хубав корсиканец, или заради масите, обърнати клюкарски към улицата, или защото можех от време на време да хлътна в някой от съседните бутици и да пробвам шаловете от кашмир и коприна с репродукции на известни художници, роклите, полите, чантите и после да се върна да допием кафето кротко, докато дойде обяд.
Порто Векио
е едно от южните пристанища. С хубави плажове, красив стар град в цитадела от 16. век. В центъра са Площадът на Републиката и църквата „Сен Жан Батист“. На площада пеят местни артисти. Типични за острова са полифоничните песни, появили се като напеви на местните овчари и предавани като устна традиция. Изпълняват се в акомпанимент на интересни музикални инструменти, сред които: флейти от кост или кравешки и кози рогове с 3 или 5 отвора, семпли кларинети, камъни или плочи от дърво, 3- или 4-струнни цигулки и мандолина. Тези песни са били фон на серенади, сватби, кръще нета и различни фестивали.