Шарън Стоун - завесата не е спусната
Лилия Илиева 29 December 2021
В края на септември 2001 г. Шарън Стоун отваря очи в спешното и на сантиметри от лицето си вижда непознат лекар, истински красавец. Той я погалва по косата и й съобщава: „Имате кървене в мозъка“. Малко по-късно собственият й живот минава пред очите й на филмова лента и се превръща в огромна сияйна извисяваща белота. Тя губи съзнание и се свестява в продължение на девет дни, докато открият, че една от артериите, свързващи главата й с гърба и гръбначния стълб, е почти напълно разкъсана и кръвта се е стичала в лицето, мозъка, главата и гръбнака й. На онзи етап от живота си актрисата е минала четирийсет, възстановява се от раздяла с дългогодишна любов. Осиновила е дете. Преживяла е операция от злокачествен рак и на двете гърди, които сега са по-големи отпреди благодарение на пластичен хирург, преценил самостоятелно, че повече ще й отиват на ханша.
Инсултът се спуска над живота й като завеса в края на представление. Две години са нужни, за да стане отново пълноценна, да може да реагира нормално, да се движи спокойно, да вижда добре, да чува, да се научи да помни, да възстанови попечителството над сина си, когото й отнемат междувременно, дори да връчи „Оскар“ с Джон Траволта и да танцува с него на сцената в Кодак Тиътър.
Когато завесата се вдига отново, на сцената излиза една различна Шарън. Осиновява още две момчета, които отглежда и възпитава сама. И дава път на благотворителността в живота си. Набира средства за спални чували за бездомниците в Лос Анджелис и обикаля с приятели и свои близки да им ги разнася. Организира бездомните деца да получават стоматологична помощ или раздава заедно със сестра си подаръци на децата в приюти. Снима интервюта за ситуацията с болестта СПИН в много страни по света.
Шарън Стоун има ирландска, скандинавска и френска кръв. Отраснала е в бедно семейство и от малка освен всички женски задължения, свързани с къщата, умее и мъжките – да забърква и да излива бетон, да реди стена от камъни, да коси ливадата, да бие братята си, за да не я бият те. Като дете е продавала тенджери и тигани от врата на врата, работила е в „Макдоналдс“, била е сервитьорка, управителка на клуб за билярд, готвачка за бързи поръчки. Петгодишна я записали във втори клас, на 15 учела в университета и помагала след лекции на съучениците си по английска литература и по алгебра.
Една от вдъхновяващите фигури в детството й е майката на баща й – баба й Лийла, бивша богаташка, въртяла семеен бизнес за сондиране за нефт, фалирал след експлозия. Баба й носи дрехи на Schiaparelli, копринени чорапи, гълъбовосиви ръкавици, истински бижута и се парфюмира с Shalimar. От нея Шарън научава, че ако не може да каже нещо хубаво, по-добре да не казва нищо и че човек може да изгради личен стил с нещата, които на пръв поглед са негови минуси, както Барбара Стрейзънд – с носа си, Дани де Вито – с ръста си, Кларк Гейбъл – въпреки ушите си. Мик Джагър пък я научава да се наспива добре по време на снимачен процес, като облепва всички прозорци на хотелската си стая с фолио, за да настане пълен мрак. Шарън Стоун прави така, докато траят снимките на „Първичен инстинкт“.
Пожелава тази роля веднага, щом прочита сценария, откраднат от агента й от кабинета на режисьора Пол Верховен. 12 актриси се отказват от ролята, преди Майкъл Дъглас да направи пробни снимки с Шарън Стоун. В яростта на героинята си актрисата излива спомена за собствения си дядо – бащата на майка й, който насилвал петгодишната й сестричка пред очите й, когато тя самата била на осем. Шарън вижда кадрите с вагината си едва на първата закрита прожекция. Удря шамар на режисьора, излиза от залата и му праща адвоката си. После обмисля, приема, че тази сцена подхожда на характера на героинята й, и се съгласява да бъде оставена.
На премиерата след бурните ръкопляскания на финала на филма Фей Дънауей, която седи до нея, й казва: „Сега вече си голяма звезда!“. Тогава Шарън Стоун е на 32 и знае, че този филм е последният й шанс да направи пробив. Вече има осемнайсет зад гърба си, включително и роля във филма „Непреодолими различия“ на Уди Алън. За участието си в него се явява на кастинг за статисти с ролкови кънки, Уди й дава задача да целуне прозореца на един влак. Шарън му ударя такава целувка, че получава роля за седмици участие. По-късно играе и в „Зов за завръщане“, за който от 58 кг става 65 след месеци тренировки и протеини, вдига тежести и тренира карате по три часа дневно, за да партнира равностойно на Арнолд Шварценегер.
Учи актьорство при Рой Ландън, който подготвя и Брад Пит, Робърт Дауни-младши, Форест Уитакър и Джина Дейвис. По онова време в разговор със свой приятел му споделя, че иска да бъде достатъчно добра, за да се изправи срещу Робърт де Ниро и да му партнира достойно. Това се случва в „Казино“ на Мартин Скорсезе. В началото на снимките Де Ниро, чиято роля е на неин съпруг, й казва, че изпълнението му зависи от нея. В отговор тя се справя блестящо.
Всички тези и още много и много интересни истории можете да прочете в автобиографията на Шарън Стоун „Красотата да живееш два пъти“ на ИК Locus, в превод на Тодор Кенов. Провъзгласена за една от най-добрите книги на 2021 г. от сп. Vogue и сп. Marie Claire и една от най-очакваните според CNN. Лична, дълбока, разтърсваща. Книга за една Шарън Стоун, различна от тази, която публиката си мисли, че познава.