Анна Данилова преподава айенгар йога в България от три години, първоначално в студиото си, в момента – онлайн в сайта www.sattvica.bg и на ритрийти. Анна е сертифициран преподавател за работа с болки в гърба и проблеми със ставите. Родена е в Сибир, завършила е математическа гимназия и магистратура по Системи на автоматично управление на безпилотни летателни апарати. Живяла е в Индия. Практикувала е в различни ашрами там и е учила в Пуна при самия Айенгар (основоположника на едноименния стил йога), при дъщеря му и при негови ученици. Карането на мотор е част от живота й, а за около 10 години от него са били и растите.

Анна, как пътят ти от математическа гимназия и управление на безпилотни летателни апарати те отведе до айенгар йога?

Заради ученето ми се налагаше да седя с часове. От сутрин до вечер решавах задачи и много ми харесваше, но тялото ми пречеше. Беше ми неудобно, непрекъснато имах напрежение в гърба. Боляха ме главата, вратът, схващах се. Мислех си каква мъка би било, ако цял живот всичко ме боли така. На 13–14 години открих една книжка за йога в книжарницата. Четях и повтарях позите на картинките. Започна като на шега. В студентските ми години реших да потърся място, където да практикувам. Започнах с учителка, която преподаваше на 4–5 ученици. Практикувахме в класните стаи в едно училище след часовете, местехме бюра, столове, миехме пода.

После се преместихме в стая под наем, след това в йога студио. На 19 открих неща, които не знаех за себе си – че имам плоски стъпала, че тазът ми е изнесен много напред, че не мога да се наведа към пръстите на краката си и да ги движа. С практикуване на айенгар започнах доста бързо да се чувствам по-добре физически. Имах повече сили и енергия. По-малко ме болеше главата. И учителката ми по йога ми предложи да отида на курс за преподаватели в Москва. Обучението беше четири години и не беше евтино – да пътуваш със самолета 5 часа от Красноярск, където следвах, а живеех и още пò  на север, да останеш въобще в Москва. Харесвам айенгар йога, защото е много стабилна, много земна, много ясна. За всички е необходим баланс. Особено за жените.

Защо са необходими цели четири години, за да се учи айенгар йога?

Ако човек получи накуп тази информация, няма да успее да усвои 90% от нея. Практикувахме по осем часа четири дни с почивка от един час на ден, без да си водим записки. Целта е всичко, което можеш да разбереш, да остави отпечатък в твоето тяло, което е доста твърда, доста стабилна структура. След това четири месеца практикуваш наученото вкъщи. Тялото не може да се промени кардинално за месец – наместват се прешлени, трябва да се развие гъвкавост. За отварянето на таза са нужни години. Отварянето на раменете също изисква време.

Има ли хора, за които не е препоръчителна тази йога?

Няма ограничения по отношение на възраст или здравословно състояние. В айенгар има инструкции за правилно построяване на тялото. Ако човек е здрав, става още по-здрав, по-силен, по-гъвкав. Практиката действа и като профилактика на заболявания. Можем да облекчим здравословен проблем, да върнем двигателна активност, ако е загубена. Разбира се, айенгар не е панацея. Не предлага лекуване от всичко, но може да помогне в коригирането на доста проблеми.

Има ли най-подходящо за практиката време през деня?

Не. Сутрин правим по-динамична, по-активна. След нея хората се чувстват по-бодри и тонизирани. Вечерните практики са по-спокойни и възстановяващи. Има специални практики за хора с проблеми със съня, които се правят преди заспиване. За начинаещи се препоръчва по 2–3 пъти седмично. Постепенно самото тяло има нужда от повече практика. Ако човек няма достатъчно време, най-важните части от практиката са обърнатите пози и шавасана – това е позата, подобна на лежане на постелката, в което дишаме и осъзнато се отпускаме, но умът ни остава буден и наблюдава тялото.

Има ли подходящ режим на хранене?

Йога предполага вегетарианство. Има аюрведични препоръки, например сутрин човек да не закусва солидно, сладките неща да са под формата на сушени плодове или ядки. Времето за обяд е по средата между изгрева и залеза, обикновено между 12 и 13 ч., като за предпочитане са зърнените храни със зеленчуци. Вечер се предполага ядене на зеленчуци или елда, която не се отнася към зърнените храни. В йога има понятие „ахимса“ – ненасилие. Тоест ако човек реши да бъде вегетарианец, това трябва да се случи като естествена нужда. С практикуването на айенгар връзката ни с тялото става все по-осъзната и започваме по-ясно да усещаме какво ни се отразява добре, какво – не. Аз например по цяла нощ учех и работех и ставах в 12 ч. на обед. Преживявах ранното ставане като голяма драма. Това се промени с времето и сега се чувствам прекрасно да ставам рано и недобре, ако е късно.

Как попадна в България?

Бях осъзнала, че не искам да живея в Сибир, защото е студено, няма достатъчно добра храна. Обмислях да се местя в Азия и разглеждах Тайланд и Индия, но манталитетът там е различен. И има много насекоми, големи насекоми. Преди осем години срещнах един българин, който ме покани на гости. И я харесах. Смятам я за едно от най-хубавите места, на които съм била. Има четири сезона, времето е меко, студът през зимата не е прекален. На пазара имаше ягоди за по лев и петдесет килограма. Никога не ми се беше случвало. Там, където съм живяла, може да си купиш кофичка от 250 г безвкусни ягоди за много пари. Тук има такова изобилие от плодове, много добър климат, от пролетта до късна есен постоянно нещо цъфти. Природата е пищна и изобилна.

СЪЗДАТЕЛЯТ
Създадена е от индийския гуру Айенгар. Той адаптира и преобразува класическите асани, добавяйки помощни средства като тухли, колани, възглавници, които помагат на хората със заболявания и липса на гъвкавост да не изпитват болка и да бъдат предпазени от увреждания при изпълняването на позите.

Айенгар е 11-ото от тринайсет деца в много бедно индийско семейство. Като малък страда от малария, треска, туберкулоза и недохранване. Йога, която започва да изучава на 15 години, му помага да подобри здравето си. С времето и практиката Айенгар въвежда много иновации в разбирането, практикуването и преподаването й. Партнира си успешно със западни лекари в стабилизирането на болни от сърдечни и имунни заболявания или с гръбначни и ортопедични проблеми. Системата му се популяризира благодарение на приятелството му с цигуларя Йехуди Менухин, когото обучава в йога. Преподава на 80-годишната кралица на Белгия и я научава да прави стойка на глава. Първата от 14-те му книги – „Светлина върху йога“, е световен бестселър. На 90-годишна възраст практикува асани по 3 часа и дишане по 1 час всеки ден.