Д-р Людмила Емилова: Да остаряваш е привилегия

Съвременната медицина няма защо да търси отговорите на въпросите за дълголетието и младостта в методите на генното инженерство. Природата отдавна е дала тези отговори

Елка Влаховска 21 October 2021

Снимка: васил германов и личен архив

Срещнах д-р Емилова още преди да стане познато име за всички, които през последните близо 30 години търсеха път към лечение, усещане за свобода и желание за пълноценен живот в нейния център за здраве. В началото на трансформацията й от конвенционален лекар (със специализация кардиология и ревматология) към холистичен терапевт и лечител нещата бяха несигурни – като всяко начало.

Д-р Емилова обаче, като последователка на Лидия Ковачева, имаше убедеността, че прави добро за себе си и за хората, които й се доверяват. Нееднократно за списание EVA съм правила интервюта с нейни пациенти с определени от класическата медицина за „нелечими“ заболявания. И докато съм говорила с хората, записвайки думите им, съпроводени с дълги паузи, сълзи и усмивки, всичко е влизало в сърцето ми като лично преживяване.

Д-р Емилова, на 1 септември навършихте 78 години и никога не сте крили възрастта си. Кое ви дава самочувствие за това?

Често казвам на пациентите си, че не е важно колко години имаш в живота си, а колко живот имаш в годините. Възрастта е само цифра. На 78 съм по-млада от тази д-р Емилова, която ще бъда след 5, след 10 години, ако разбира се, доживея тази възраст. Давам си сметка, че всеки ден е дар, а да остаряваш, означава да си дарен с тази изключителна привилегия.

Как поддържате гъвкавостта на тялото си и бистротата на ума си?

С работа – и физическа, и умствена. Движа се много, играя гимнастика и йога. Всяка сутрин ставам в 6 и водя гимнастиката (без събота и неделя) за пациентите. Завършваме упражненията обърнати към слънцето и повтаряме две думи: Любов и Благодарност. Вкарваме тази мощна позитивна енергия в сърдечната чакра и започваме деня с радост и щастие. Йогата е практика, която правя сама – тя не просто огъвкавява ставите, тя „огъвкавява“ духа ми. Зарежда ме с енергия и спокойствие.

Работя също и в селската си градина, която е доста голяма. Обичам походите в планината. Абсолютно всеки ден излизам на разходка по брега на морето, за да го поздравя. Бистротата на ума човек може да поддържа само като го изчисти най-напред от отровите на съвременната цивилизация – завистта, алчността, нетърпението, черногледството, омразата. И след това, като тренира ума с усилена работа – всеки на своето поприще.

Продължавате да работите активно и да помагате на много хора да възвърнат здравето си чрез метода на лечебното гладуване. Какво ви дава сили да го правите?

Една полска журналистка остроумно отбеляза, че животът – това е списъкът със задачите на деня. Не знам какво ми дава сили, но знам, че трябва да стана, защото десетки хора ме чакат за гимнастиката, знам, че след това имам лекция, после прегледи…  Вероятно тази сила е убеждението, че помагам и правя добро за много болни и отчаяни хора.

Преливам им от моята вяра и знания. Но интересното е, че те ми преливат от своята енергия. Много е зареждащо да видиш усмивка върху лице, което гледаш от дни посърнало и отчаяно. Хората, които успяват да променят живота си към по-добро, са мощна сила и вдъхновение за всички, за мен също. Морето също ми дава сили да стана сутрин. Да посрещна неговия изгрев, да се насладя на спектакъла, който започва на хоризонта. Чаша топъл чай на терасата и тази гледка ме изпълват със сили и енергия.

Мислили ли сте да преустановите дейност и като пенсионер да си почивате?

Не ми е идвало на ума. Не мога да си почивам, като не правя нищо. Ще работя, докато мога. Когато клиниката не работи, не се чувствам добре, денят ми сякаш е празен. Макар че е добре човек да се научи да си почива.

Да поговорим за личната ви практика през деня. Как го започвате и как го завършвате? Кои са критичните моменти, в които чувствате умора?

Откакто съществува клиниката, вече 28 години, ставам в 6, за да мога в 7 да застана пред пациентите и да водя сутрешната гимнастика, която е 40-50 минути. Това е всеки делничен ден. В сутрешната гимнастика сме съчетали елементи от китайската гимнастика чигун, леки асани от йога, тибетски ритуали, упражнения за дишане. Когато се изпълнява на брега на морето или високо в планината на открито, сутрешната гимнастика изпълва тялото с енергия, а душата – с ведрина. Неслучайно по-възрастните хора я наричат „сутрешна ведрина“. След това изнасям лекция на здравословни теми пред пациентите – тя е час, а понякога и повече. Отговарям на всички въпроси. След лекцията пия фреш или хапвам плодове и след това започвам прегледите на пациенти, които понякога надхвърлят бройката от 20 души.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР