Стотиците присъстващи на церемонията по откриването на тазгодишния филмов фестивал в Кан се изправиха на крака, докато големият испански режисьор Педро Алмодовар връчваше почетната „Златна палма“ за цялостно творчество на актрисата Джоди Фостър. В рокля Givenchy и на перфектен френски Фостър благодари за наградата и призна, че фестивалът в Кан е променил живота й, защото точно преди 45 години именно оттук е започнал нейният щурм на филмовия Олимп – през 1976 г., когато е едва 14-годишна.

В един ноемврийски ден на същата онази 1976-а, месеци след като се е завърнала от Кан, в бистрото на хотел Pierre в Ню Йорк Джоди Фостър дава интервю на Анди Уорхол и Катрин Гинес, създатели на култовото списание Interview. Само през въпросната 1976-а тийнзвездата е участвала в цели 5 филма, включително и превърналите се в класики „Шофьор на такси“ на Мартин Скорсезе и „Бъгси Малоун“ на Алън Паркър. Уорхол и Гинес забелязват, че момичето има обриви по ръцете и тялото си и че хълца непрекъснато. „От нерви“ – обяснява им сухо Джоди, която за първи път застава пред камерата на едва 3-годишна възраст. За разлика от много деца звезди – спомнете си Шърли Темпъл или Джуди Гарланд – Фостър съумява да оцелее във водовъртежа на славата. Как ли? Благодарение на всичко онова, което не я убива, разбира се.

В пастта на лъва

На три години започва да се снима в реклами. На пет чете сценарии. На седем започва да издържа семейството си с хонорарите си. Още във втория си игрален филм – „Наполеон и Саманта“ (1972) – е в една от главните роли.  Един следобед, около 16 ч., когато снимките тъкмо са приключили, 9-годишната тогава Джоди върви бавно към своята каравана, а след нея – лъвът Замба, с който си партнират във филма, воден от треньор. Всичко се случва за секунди – 500-килограмовото животно се афектира от това, че тя е застанала на пътя му (такова обяснение впоследствие дава треньорът), захапва я през кръста и започва да я мята като парцалена кукла. Всички се разпищяват и разбягват, но треньорът запазва самообладание и нарежда на животното да я пусне, след което лъвът я захвърля встрани. Джоди се лекува от раните си в продължение на 10 дни. Майка й настоява да разтрогнат веднага договора. През тези 10 дни обаче малката Фостър изведнъж решава, първо, че ще завърши филма, дори и оставащите сцени с участието на Замба, и второ, че след като е преживяла това, вече нищо в актьорската професия не може да я изплаши. От преживяното й остава само непоносимост към цялото семейство Котки.

Бренди

Задкулисната история на киното е пълна с легенди за амбициозни майки, готови да продадат душата си, за да превърнат децата си в звезди. Майката на Джоди Фостър, Евелин „Бренди“ Фостър, е различна. Тя се развежда с баща й, докато е бременна с бъдещата актриса, като обаче двамата вече имат три деца. Бренди Фостър отглежда и четирите си деца сама и никога не жертва образованието им заради кариера в киното. Записва Джоди в скъп френски лицей, а когато започват да й се струпват много ангажименти и понякога й се налага да отсъства от училище, тя издирва най-добрите частни учители и им плаща огромни хонорари, за да съобразят графика си с този на дъщеря й. Ако случайно не може да й осигури тези учители, без никакво колебание отказва ангажимента, независимо от хонорара. С течение на времето Бренди започва прецизно да менажира кариерата на дъщеря си  – след два-три филма на Disney тя започва да отказва сценарии на компанията. „Майка ми не искаше да участвам в блудкави детски филмчета. Искаше да ме приемат като сериозна актриса“ – казва Джоди. Освен това Бренди пътува навсякъде с дъщеря си, дори когато тя е вече голяма. За Джоди е успокояващо да знае, че когато свършат снимките, в хотелската стая ще я чака някой, който наистина я обича. Бренди контролира и парите й. Стига се до момент, в който Джоди живее под наем и кара стар „Фолксваген“, а майка й обитава разкошна къща и кара „Алфа Ромео“. За актрисата това никога не е имало значение, защото „тя ми посвети целия си живот“. Бренди Фостър си отива от деменция през 2019 г. „Но до последно живееше щастливо с двете си най-любими занимания – да вкусната храна и филмите" – казва Джоди.

Сталкерът

Скоро след огромния успех на „Шофьор на такси“  – „Златна палма“ в Кан и 4 номинации за „Оскар“ – тя става обект на тормоз от страна на някой си Джон Хинкли, който се превръща в неин заклет сталкер, изпраща й стихотворения, обажда й се по телефона, следи я и непрекъснато си наема квартири в близост до нейния адрес, а през 1981 г. прави опит да убие тогавашния президент на САЩ Роналд Рейгън, като обявява, че целта му е била да впечатли Джоди Фостър. Джоди не успява да преодолее шока от случилото се и своята евентуална вина в продължение на години. На 17 се опитва да се отскубне от тази история, записва се да учи литература в Йейл, но по време на цялото си следване е принудена да се движи с охрана. Времето си в Йейл тя определя като „време за бунт“. „Ходех с едни и същи дънки и тишърт в продължение на седмици, дори не си сресвах косата и отказвах абсолютно всяко предложение за филм с репликата: „Не ми е интересно!“. Учех някакви претенциозни неща – Дерида, Лакан, напивах се с текила и непрекъснато бях на ръба на нервен срив. Обаче трябваше да го изживея до дъно, за да мога след това да се върна обратно“ – признава актрисата. Оказва се права, защото след тази криза идват най-силните й години. През 1988 г. тя се снима във филма „Обвинената“ (The Accused, 1988), където й се налага да изиграе мъчителна и много тежка сцена с жестоко групово изнасилване. Снимките на сцената продължават цели 5 дни, в продължение на които тя нито спи, нито се храни. За ролята си обаче получава първия си „Оскар“. Три години по-късно ще получи втора статуетка за „Мълчанието на агнетата“ на Джонатан Деми в незабравимо партньорство със сър Антъни Хопкинс (тя неведнъж е признавала, че е изпитвала истински ужас от актьора, превъплътил се в ролята на Ханибал Лектър, докато са снимали филма).

Любовта

През 2013 г. Джоди Фостър получава наградата „Сесил Б. ДеМил“, която се връчва в рамките на наградите „Златен глобус“, и в речта си за първи път публично намеква за сексуалната си ориентация. Не казва: „Аз съм гей!“, а просто: „Да, аз съм сингъл“ (single от англ.– необвързан), но в същото време благодари на тогавашната си партньорка Сидни Бърнард, по-възрастна от нея с 9 години, с която са заедно в продължение на 15 години и отглеждат синовете на Джоди Кит и Чарлс (днес на 22 и на 20 години). През 2008 г. двете се разделят, а след няколко години Джоди заживява с фотографката Александра Хедисън (бивше гадже на Елън Дедженерис), с която сключват брак през 2014 г. Фостър никога не е криела сексуалната си ориентация, но и никога не я е развявала като знаме, като за последното търпи доста критики.

Дали наистина е Мел Гибсън?

Джоди Фостър и Мел Гибсън се срещат на снимачната площадка на филма „Маверик“ през 1994 г. „Още в първия миг, в който го видях, знаех, че ще го обичам до края на живота си“ – неведнъж е признавала Фостър. Двамата са най-близки приятели вече повече от четвърт век и Фостър винаги подкрепя Гибсън публично и безусловно, независимо в какви каши се забърква той. В един момент из медиите тръгва слухът, че не друг, а именно Мел Гибсън е биологичният баща на синовете на Джоди, за които се знае, че са заченати инвитро. Изданието New York Post се допитва до професионални специалисти по генетика, според които приликата между Гибсън и двете момчета Фостър е повече от забележителна. Джоди заявява, че ще съобщи на момчетата си името на баща им, когато навършат 21. Остава въпросът дали Джоди Фостър и Мел Гибсън наистина са само истински приятели, или ги е свързвала и страст, по-силна от приятелската?