Балчик - какво могат жените
На Двореца в Балчик и красивата му градина трябва да се гледа като на портрет на една жена. Мария Александрина Виктория де Единбург и Кобург е внучка на британската кралица Виктория по бащина линия, а по майчина – на руския император Александър II, царя Освободител. По семейна традиция е протестантка, заради брака си с румънския престолонаследник Фердинанд се покръства в православието, а в края на живота си вече изповядва бахайската религия, която обединява черти на християнството, исляма, будизма, хиндуизма и каквото се сетите друго.
В живота на Мария, или Миси, или Мери, както я наричали близките й, има много любов, и щастлива, и нещастна. Към втория вид спада бракът й с Фердинанд, към когото тя в най-добрия случай изпитвала нещо като досада. Още като девойка Миси става обект на чувствата на принца на Уелс (и бъдещ британски крал Джордж V). Той иска ръката й, но майка й, великата руска княгиня Мария Александровна, е против, понеже презирала монархическото семейство от Острова. Точно преди да се омъжи за престолонаследника на Румъния, Миси е тайно сгодена за морски капитан на име Морис Бург. Наложило се да се разделят.
Най-дългогодишният й любовник е румънският политик принц Барбу Щърби, за когото се предполага, че е баща на едно от шестте й деца – принц Мирча. Истински скандал предизвиква връзката й с някой си лейтенант Зизи Кантакузин (колко подходящо за любовник име!). Предполага се, че принцесата забременява и от него, но детето или се е родило мъртво, или е дадено в сиропиталище. За дъщеря си Мария тя самата казва на нещастния си съпруг, че е от великия княз Борис Владимирович. Добричкият Фердинанд обаче признава всичките й деца за свои.
По-късно тя има афера и с канадски военен летец. И той като Щърби е едновременно женен и лудо влюбен в Миси.
Чичото на Фердинанд, крал Карол I, умира през 1914 година и съпругът на Мария най-сетне се възкачва на престола. Самата тя изиграва голяма роля за отнемането на Южна Добруджа от България по време на мирните преговори след Първата световна война.
През 1921 година, вече кралица на страната, нарекла се Велика Румъния, Мария се влюбва в едно място от новозавладените територии. Омагьосана е от белите скали на Балчик, от живописния бряг с вековни дървета и стичащи се по склоновете води. Пише: „Цял живот съм мечтала за такова място, представяйки си, че то може да бъде открито само в Италия, а ето го тук, в Балчик“. Нарича го Тенха Юва, Тихото гнездо, и се заема да го превърне в романтично убежище по свой вкус. Строи вила в мавритански стил – затова е и кулата, подобна на минаре, в която заповядва да вградят еолова арфа, тръба със струни, които при ветровито време звънтят нежно. Четири години отиват, за да се оформи Градината на Аллах, в която се преплитат християнски и мюсюлмански символи в стила на бахайската вяра. Из нея са пръснати глинени делви от римско време, лично закупени от кралицата в Мароко.
Мария прекарва край Балчик всяко лято до смъртта си през 1938 година. Съпругът й е починал десетина години по-рано. Според последното й желание сърцето й, положено в ковчеже, обковано с драгоценни камъни, е погребано в параклиса „Успение Богородично“ над Алеята с белите лилиуми, символизиращи Дева Мария (след връщането на Южна Добруджа на България през 1940 г. то е препогребано в замъка Бран в Румъния).
Но преди това, към 1931 година, с усилията на двамата архитекти италианци, на градинаря швейцарец и на местни работници дворецът, вилите за гости и градините вече са напълно готови. Чемширен лабиринт с 5 невидими изхода, Плачеща градина с дървета, чиито клони са сведени към земята, колекция от кактуси, трон на открито от венециански мрамор, римска баня, пушалня с малък басейн и плюшени възглавнички, Мъжка вила, където синовете на кралицата организират, меко казано, празненства. Всичко това било родено най-напред във въображението на една жена със сърце, склонно да се влюбва и да прекрачва ограниченията на традиционните религии и морал. На русата и синеока Миси, кралица Мария Румънска.
Инфо:
В комплекса има винарна, разположена в бившата Мъжка вила. Освен чудесната вишновка, смокиновото бренди, ще препоръчаме и снежното вино – прави се само в добри години по сложна технология от грозде, което се бере чак през декември, по първи сняг.
