Като хлапе прекарвах летата си с дядо и баба в ранчото им в Тексас. Помагах да поправяме вятърни мелници, да ваксинираме добитъка и правехме какво ли още не. Всеки следобед гледахме сапунени опери, особено „Дните от живота ни“. Баба и дядо бяха членове на Caravan Club, група собственици на каравани Airstream, обикалящи заедно Съединените щати и Канада. А ние през няколко лета се присъединявахме към тях. Прикачвахме караваната към колата на дядо и тръгвахме в колона с още триста други Airstream авантюристи. Обичах и боготворях дядо и баба и наистина очаквах с нетърпение тези пътувания. На едно от тях – трябва да съм бил около десетгодишен – се търкалях на голямата обща седалка отзад в колата. Дядо шофираше, а баба седеше отпред до него. Пушеше по време на пътуването, а аз мразех миризмата.

Тогава използвах всеки случай да оценявам с проста аритметика – изчислявах разхода на гориво или водех статистика за безполезни неща като какво харчим за провизии. Бях чул някаква агитационна кампания против пушенето. Не си спомням подробностите, но рекламата, общо взето, твърдеше, че всяко всмукване от цигарата отнема от живота... мисля, беше по две минути на дръпване. Реших да пресметна за баба ми. Оцених на око броя на цигарите ѝ ежедневно, колко пъти дръпва и т.н. Когато прецених, че съм стигнал до разумно число, потупах баба по рамото и гордо ѝ съобщих: „При две минути на дръпване си отнела девет години от живота си!“.

Имам много ярък спомен за случилото се след това, и то не бе очакваното от мен. Мислех, че ще бъда поздравен за аритметичните ми умения и за това колко съм умен: „Джеф, ти си толкова умен. Сигурно си направил много сметки, изчислил си броя минути в една година и после си разделил някакви числа“. Но не се случи това. Вместо това баба ми се разплака. Седях отзад и не знаех какво да правя. Докато баба ми плачеше, дядо – той бе шофирал, без да говори – намали и отби на банкета. Слезе от колата, заобиколи, отвори вратата и ме изчака да сляза. Бях ли сбъркал нещо? Дядо беше много интелигентен и кротък човек. Никога не ми бе казал и една остра дума и може би това предстоеше да се промени. Или може би щеше да ми каже да се кача в колата и да се извиня на баба. Нямах никакъв опит в това отношение с тях двамата и съответно не можех да преценя какво да очаквам. Застанахме отзад до караваната. Дядо ме изгледа, помълча малко и с тих, спокоен глас ми каза: „Джеф, един ден ще разбереш, че е по-трудно да си мил, отколкото да си умен“.

Онова, за което искам да поговоря пред вас днес, е разликата между дарба и избор. Да си умен е дарба, а да си мил е избор. Дарбата е лесна – тя в крайна сметка е даденост. Изборите могат да са трудни. Можете да изкушите себе си с дарбите си, ако не сте внимателни, но ако го направите, това вероятно ще затрудни избора ви.

Утре – в буквалния смисъл на думата – ще започнете да пишете историята на живота си на празна страница.
Как ще използвате дарбите си? Какви избори ще правите?
Ще бъде ли инерцията вашият пътеводител, или ще послушате сърцата си?
Ще се вслушвате ли в догмите, или ще бъдете оригинални?
Лекия живот ли ще изберете, или живот на служене и приключения?
Ще се огънете ли под критиката, или ще следвате убежденията си?
Ще блъфирате ли, когато сгрешите, или ще се извините?
Ще се пазите ли от отхвърляне, или ще действате, когато се влюбите?
На сигурно ли ще играете, или ще сте малко авантюристи?
Когато нещата загрубеят, ще се откажете ли, или ще бъдете непоколебими?
Циници ли ще станете, или строители?
Умни ли ще бъдете за сметка на другите, или ще бъдете мили?
Ще рискувам една прогноза. Когато станете на 80 и сте сами, и сте настроени към размисъл, когато пуснете само за себе си лентата с онази история на живота ви, която е само за вас, онова, което ще се окаже най-важно и най-значимо, ще бъде поредицата от ваши избори. Напишете си велика история. Благодаря ви и късмет!

Откъс със съкращения от книгата на Джеф Безос „Клиентът е царят, а аз съм слугата“, ИК „Бард“