Предполагам, че търпението е сред най-силните ти качества.

Ох, за съжаление, съм адски нетърпелива. Искам всичко да става бързо и на мига. Както в личния живот, така и в работата. Все още се уча на търпение.

Какъв учител се оказа трансплантацията?

Учител по философия. Откакто съм, така да се каже, обратно на тази земя, гледам много по-философски на нещата. Преди бях адски емоционален човек, сега минавам през трудностите много по-лесно. Дори за трагедиите имам обяснение защо така трябва да се случи или е станало. А малките ежедневни проблеми – тях просто ги подминавам с усмивка.

Наистина си модел за подражание за сила, енергия, оптимизъм – мислила ли си да „опаковаш“ тази своя нагласа към живота и да помагаш на хора в нужда?

Аз го правя, правила съм го и преди. Постоянно комуникирам с познати и непознати на подобни теми. Участвам в благотворителни каузи. Член съм на сдружение за белодробно трансплантирани. Преди 2 години осиновихме роза в един от най-красивите паркове във Виена – Волксгарден, с благодарност към хората, спасили животите ни. Чрез социалните мрежи започнах да разказвам историята на живота си, за да предам тази енергия и оптимизъм. В крайна сметка човек трябва да оставя нещо след себе си.

Ако решиш да опишеш историята си в книга, как би я озаглавила?

Може би: „С дъх на живот“, „Аз дишам“, „вДЪХновена“ или просто „Историята за живота на един оптимист“.

Тъжната истина е, че в България много нуждаещи се не дочакват трансплантация на органи, трансплантациите са много малко и стават все по-малко. Гледайки от Виена, как виждаш решаването на този проблем?

Докато не пропагандираме идеята и не даряваме органи към Евротрансплант, би било невъзможно, не само във Виена, а в цяла Европа да се трансплантират пациенти. Хора си отиват ежедневно. Някои от тях познавам лично. Не мисля скоро да мърдам оттук, но се боря всеки ден по малко със ситуацията в България.

Може ли да се каже, че причината днес да си здрава и усмихната е, че трансплантацията ти е извършена във Виена?

Не само че може да се каже. То Е така. За съжаление, аз съм здравен емигрант.

Какви предизвикателства стоят пред теб?

Надявам се на участие в световни игри за трансплантирани съвсем скоро, на проекти в сферата на интериорния и графичния дизайн. Развиваме бранд за тениски с послание Bloom Stars. Продължавам да градя свое собствено пространство в социалните мрежи (@irendikovaid). И искам да достигна до повече хора, на които бих могла да бъда полезна. Най-вече пред мен е предизвикателството Живот.

Ще се завърнеш ли за постоянно в България?

Това ми е желанието. На този етап не мога, но един ден ще наглася така живота си, че да се завърна. Обичам страната си и затова често се прибирам.

Кой е детският ти спомен, който би искала да оживее отново?

Безгрижните лета на село. Уикендите, прекарани на корта и на ски. Лагерите и състезанията. Вълнението преди старта.

Екскурзиите с нашите и какво ли още не. Обичам детството си и съм благодарна за него. Накъде гледаш и какво ти предстои?

След сватбата (с Николай Димитров, б.а.) продължавам да гледам напред - семейство, проекти, живот. Предстои ми да дишам и се моля всеки ден да продължавам така!